Фортисимо

Сватбената история на Милена и Михал Палуховски ми стана любопитна още от първия път. Разказа я сватбеният агент Валентина Атанасова. „Никой не е предполагал, че хубавото българско момиче, отишло в Полша да учи, ще се върне във Велики Преслав с жених”, разказа Атанасова и добави, че с това изненадите далеч не свършват.

Грижливо подготвено, сватбеното тържество на двойката се обърнало с краката нагоре, заради внезапно излелия се дъжд. Младоженците, гостите и организаторите на сватбата задружно импровизирали, променяйки първоначалния план и осъмнали щастливи на софрата. Самата сватба се превърнала в метафора на бурния живот на младите до този миг. Намерихме Милена в Италия, откъдето тя с удоволствие разказа за щурата си женитба, специално за читателите на fortisimo.eu.

Мина Денева: Здравей, Милена! Защо първо не ни разкажеш за себе си?

Милена Палуховски: Казвам се Милена. Родена съм във Велики Преслав преди 25 години. Съпругът ми се казва Михал, поляк от Краков. Сключихме брак преди месец в родния ми град. До сватбата живяхме в Полша, където се запознахме преди 4 години. В момента съм в Италия по една магистърска програма на Европейския съюз (Защита на човешките права и демокрацията). Съпругът ми се върна в Полша след сватбата и сега работи там.

Мина Денева: Все още не знаем как се запознахте. Как тръгна връзката ви с Михал?

Милена Палуховски: Срещнахме се в Ягелонския университет в Краков, където бях по друга учебна програма – Еразъм. Той работеше в офиса на програмата и всеки пристигащ се регистрираше при него. Още в онзи момент си казах – „Това е един невероятно привлекателен мъж!” Но тъй като съм по-практична, отколкото романтична – мисълта за краткотрайна връзка не ми беше по сърце. Програмата бе само за четири месеца и определено нямах намерение да се връщам отново в Полша. Струва ми се изключително студена държава. Времето е ужасно, хората са затворени, с много силен религиозен момент. Можете да си представите как една разкрепостена, млада и амбициозна българка се чувства там! Възможността за интеграция беше почти никаква, но… до какво ли не води любовта... :)

На втория месец от престоя ми и след няколкото случайни срещи се усетих, че може би трябва да опитам. Той не даваше никакъв сигнал, че чувства каквото и да било. Но, нали знаете, при нас българките това си е достатъчен мотив, който ни амбицира. По-късно се оказа, че и той ме е харесвал, но е мислел по същия начин – че нямаме време.

Всъщност – поканих го на кафе и се убедих, че не съм сгрешила. Това е един невероятно интелигентен, романтичен, внимателен и отстъпчив човек. (Последното качество е много важно за моята енергична и избухлива особа). Първата ни целувка също бе по моя инициатива. И не само... ;) В онзи момент си мислех, че ако чакам на него, ще умра от скука. Той реши да ми върне срещата и ме покани на разходка из Еврейския квартал. След това ме заведе на концерт в една ЦЪРКВА, а после – в деня на Вси Светии – на разходка из градското ГРОБИЩЕ. Това не е шега! Мислех си, че съм попаднала на някаква секта и това определено не ми харесваше. Само едно не можех да разбера – как така шестото ми чувство ми подсказа грешно?!

Все пак вече много го харесвах и реших да се справя с възникналия проблем като го поканя на среща с мои колеги в кварталния клуб. Те знаеха за нашите странни срещи и тъй като също бяха българи, много ми се подиграваха. Тогава той се усети, че нещо не е наред.

За мое щастие се оказа, че моят Михал не е сектант, а просто имаме големи културни разлики. Никога не бях си и помисляла, че до такава степен се различаваме културно. Това беше едно от най-големите ни изпитания. Много компромиси и много изслушване – особено като имате предвид, че говорехме на английски език, който не е роден и за двама ни. Имахме изключително много проблеми – трябваше да се върна до България и да завърша бакалавърската си степен. Никой не беше доволен от решението ми да замина за Полша. Изоставих семейство, приятели, удобния си и подреден живот, бъдещата си кариера и заминах, без да се обръщам. Тогава България не беше в ЕС и трябваше да си намеря основателна причина да остана в Полша за по-дълго време. Кандидатствах по една магистратура и ме приеха, дадоха ми и стипендия...

Забравих да спомена, че втората ми дисциплина в България, беше право. Това беше мечтата ми до момента, в който се запознахме с Михал. Зарязах правото. Зарязах си всичките мечти. В онзи момент не бях на 100% сигурна, че си заслужава, но знаех, че това е единственият ми шанс. Чувствах, че ако не го направя, ще съжалявам цял живот. И бях права.

Изкарахме 9 месеца на Skype, докато завърша в България. Говорехме всяка нощ, заспивахме пред компютрите. Понякога си мисля, че това ни спаси. Когато хората са заедно, забравят да си говорят и да споделят, а ние само това имахме... и то в самото начало на връзката.

Това не беше краят на мъките. Имахме много финансови проблеми – стандартът в Полша е по-висок, магистратурата ми беше много скъпа. Имах проблеми и с регистрацията си там – тогава гледаха на българите с не много добро око. По същите причини и семейството му ме отхвърли в началото. Цяла година! Но – изтърпяхме и това. Сега с цялото си сърце вярвам, че любовта спасява хората, ако я има и е истинска. Ако хората знаят как да я съхраняват, всичко се нарежда!

Мина Денева: Нямаше ли да е по-лесно, ако просто си живеехте без брак?

Милена Палуховски: Винаги съм си мечтала за една голяма българска сватба и бяла рокля, като всяка една малка принцеса. Михал също искаше сватба. Не сме обсъждали други варианти. При нас няма неангажиращи неща, наясно сме какво искаме и целим. Няма от какво да се страхуваме.

Мина Денева: Удовлетворени ли сте от сватбеното преживяване?

Милена Палуховски: Сватбеният ни ден беше много специален. Празнувахме личния си успех. Успехът, че съхранихме най-съкровеното и успяхме в нашия си личен план. Готвехме сватбата страшно дълго. Наистина, като се замисля сега, няма нужда от толкова голяма подготовка. Накрая пак не става, както си я планирал. Това беше един щастлив и много бурен ден. Страшно много исках да е в България, защото исках една голяма традиционна сватба. Той се съгласи.

Мина Денева: Чухме, че се е получила страхотна сватба! Щуро, но важното е как я запомнихте вие?

Милена Палуховски: Не стана така, както си мислехме. Стана по-интересно. Точно на влизане в църквата се изви такава страхотна буря, каквато никога не бях виждала. Църквата протече и се наводни до такава степен, че почти трябваше да организираме лодки за евакуация. Мислех си, че сигурно нещо сме съгрешили пред Господ. Или може би така изглежда неговото покровителство. Празненството беше много красиво, много танци, много съкровени моменти. Не съм се замислила и за момент над решението си. Бяхме изключително щастливи, заедно с огромните си семейства.

Мина Денева: Сега накъде? Деца, кариера, или всичко заедно?

Милена Палуховски: Децата сме ги планирали за след някоя друга година. Засега все още си следваме кариерите и се подготвяме финансово. Както писах, наложи се да отложим сватбеното пътешествие за догодина. Той се върна в Полша, а аз заминах за Италия. Но това не променя нещата. Любовта ни е по-силна от всякога. Убедена съм, че това е моята друга половинка. С него се чувствам цяла!

С Милена Палуховски за fortisimo.eu разговаря Мина Денева