Фортисимо

Мая Севова е моя приятелка от детинство. Сега е на 30 г. и си има две момиченца. Калина е на шест годинки, а Елена – на три. Калина се роди на Коледа, детето-чудо! Тя е уникално дете, което си носи диагнозата – „специално”! Термин, който уведомява, че съответното дете има по-различни нужди.

Руса главица, жадни и любопитни очи, вечно запушено носле, сбръчкани и винаги алени устни, носи очила. Калина ходи на детска градина в квартал Дивдядово. На външен вид изглежда като всички деца. Като душевно и емоционално състояние съм я виждала в различни фази. Но какво знам аз, като не съм постоянно с нея, а само в хубавите моменти, когато си играем! Уникална е, защото разбира, вижда, запомня и изобретява със скоростта на светлината. В нея наистина има нещо специално! Вярвам, че някой ден това ще се прояви и Калина ще заблести.

Дължа този разговор, това споделяне на майка й, а и на всички останали майки, сблъскали се с тъгата и радостта да имаш дете с увреждане. Не мисля, че ще помогна, като говоря за болката, която носи новината, че детето ти е „специално”. Нито като обвиня обществото и институциите, че ни пречат да сме добри родители. Целта ми е да се фокусирам върху начина да продължиш и да не спираш да обичаш – детето си, живота си и хората около теб.

Мая: Аз мисля че съм на втория етап – приемам и обичам детето си, планирам живота си. Е, за хората около мен не ми остават сили, но… работя по въпроса.

Деси: За да приемеш детето си такова, каквото е, може би трябва да паднеш на дъното. Никой не разбира как и защо, но то се случва. Когато всичко е мъгла – диагнозата, лекарите и техният скептицизъм. Осъзнаваш и истината – това е твоето дете и ти трябва да се справиш. Спасението e в осъзнаването на факта, че има и други хора, които споделят съдбата ти, и знаят колко боли. Странно, но това те успокоява и те кара да се бунтуваш!

Мая: Стъпката напред е да започнеш пак да живееш. Но не само да дишаш между сълзите и отчаянието, а и да планираш за теб и за детето. И тъй като ми се иска да не говоря толкова за мъката, ще кажа, че това е най-хубавият етап. Любопитно ти е дали „специалните” деца наистина се различават от другите. Ще ти кажа, че според мен обществото ни постоянно говори за децата като за нашето бъдеще и забравя, че и ние и те имаме настояще. Настояще, което вече диша и има своите нужди.

Деси: Не можеш да избягаш от проблема, но знаеш, че си силен и нищо на този свят не е толкова важно, колкото любовта. Тя е стихията, която те движи напред и изпълва стремежите ти.

Мая: Трудно ми е да преценя къде намерих помощ, за да мина през това. Мисля че то просто идва с времето. На мен много ми помогна втората ми бременност. Отърсих се от чувството за вина, скептицизма за бъдещето на детето ми и страха, че няма винаги да съм до него. С другите и обществото е по-трудно. Те ти поставят нормите и границите, в които не се вписваш, и това те дразни. Дразни и детето ти. Всеки път си казвам, че докато не ти дойде на главата – не знаеш какво е, и поведението на всички е разбираемо. Но когато дори институциите, които трябва да работят за твоето бъдеще, отказват да са адекватни, тогава просто съм бясна.

Деси: И тук идва същността на нещата. Няма смисъл от оплаквания. Нужни са решения и промяна на ситуацията. Затова си записвам нашия разговор. Ще ми се да приканя родителите на всички деца да обърнат очи към „специалните” другарчета.

Преди 2 години Мая Севова сформира малка групичка за самопомощ, в която се събират родители на деца с увреждания, за да споделят идеи и да си дадат кураж. Можете да се срещнете всяка четвъртък вечер в Центъра за социални услуги. В работата им помага и психологът Снежа Велева от Ресурсния център към Министерството на образованието и науката.

За fortisimo.eu – Деси Кръстева