Фортисимо

Влюбих се още в първия ден на новата година. Влюбиха се в мен, месеци по-късно. За съжаление – друг човек. Разбрах, че трябва да внимавам какво си пожелавам, защото то понякога се сбъдва. Буквално.

Пропуснах пролетта, но изживях една вълшебна есен. Успях да си отгледам цветя на терасата. За първи път спах на палатка. Разговарях до 3 през нощта, седнала край огъня. Написах книга. Подариха ми роза. Изкачих Козята стена, въпреки страха си от високо. Направих първата си картичка от ръчна хартия. Открих мястото с най-невероятната гледка в Родопите – Момчиловата крепост. Видях Дяволския мост. Достигнах връх Ком. За първи път се качих по стълбичките на Мадарските скали. Спечелих два конкурса – литературният "Усмихни се на непознат" и за снимка "Промените в природата през твоите очи".

Планирах екскурзия до Италия. Не се осъществи. Получих покана за пътуване до Гданск. Разбрах че е един очарователен град с прекрасни хора. Видях на живо Лех Валенса. Запознах се с момиче от Бразилия. Получих картичка от Канада. Сдобих се с учебник по италиански. Открих, че има прекрасни съвременни български писатели, след като прочетох много техни книги. Посетих първото за България младежко TEDx събитие. И именно младите хора ми показаха, че още има надежда за страната ни. Отпразнувах първата годинка на сайта Усмивка – щастието като път, заедно с неговите създатели. Осмелих се да си поискам повишение на работа. Казаха ми "да". Но не казаха кога.

Споделях с вас – читателите на fortisimo.eu – своите преживявания и това, което ме вълнува. Искаше ми се да го правя по-често. Четях споделеното от други и понякога ме усмихваше. Друг път ме разплакваше. Но винаги ме караше да се замисля.

Получавах подаръци. Правех подаръци. Усмихвах се. И на мен ми се усмихваха. Ходех под пролетния дъжд. Без чадър. Правих снежни човеци. Разхождах се по брега на морето. Гледах звездите. Бях приятел, на който винаги може да се разчита. Разбрах на кого мога да разчитам и аз. Помагах. И се опитвах да се науча да искам помощ, когато се нуждая от нея. Смях се. Плаках. Падах. Ставах. Продължавах напред. Мечтаех. Танцувах. Дишах. Живях.

За fortisimo.eu – Рослава Стоянова