Фортисимо



Олег Ковачев: Рицарят без броня

Е-мейл Печат ПДФ

Олег Ковачев: С първия компромис си отива частица от детската душаПрез 1966 г. българският филм „Рицар без броня” получава „Сребърен лъв” и награда за най-добра детска роля на кинофестивала във Венеция. Година по-късно отново получава награда за най-добра детска роля на фестивал в Москва.

Малкото момче, което участва във филма и партнира на неповторимия Апостол Карамитев, години по-късно завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (през 1980 г.) ,но специалност "операторско майсторство". След това работи във Студията за игрални филми "Бояна" и СНПДФ "Време". Баща му е известният оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев, а неговият син Боян също участва във филми.

Олег Ковачев е български актьор, режисьор и оператор. Роден е на 19 октомври 1955 г. Като оператор е заснел 25 документални филма. Автор е на 10 филма. Има награди, получени във Финландия, Полша, Русия, Франция. Сега работи в БНТ.

За детското у всеки от нас, за рицарите без броня и магията на филмите разговарях с Олег Ковачев малко преди празниците.

Нели Русева: Здравейте, господин Ковачев! Неотдавна навършихте 55 години, каква е равносметката? Умират ли децата у нас?

Олег Ковачев: В една песен се казваше „Любовта си отива, не съвсем, не съвсем”. И с детето във всеки човек може би се случва така – гасне по малко. Сигурно с първия компромис си отива частица от детската душа. Но за себе си твърдя, че си оставам хлапе по акъл!

Нели Русева: Вие сте част от голямото семейство на БНТ, направихте филм за връстниците на телевизията. БНТ как промени вашия живот?

Олег Ковачев: За пръв път се снимах в музикален клип на БНТ през 1963 година. По-късно играх Митко Палаузов, участвах в новогодишни програми. Това като актьор. А иначе работя от 1992, с известни прекъсвания като режисьор. Аз обичам институцията БНТ. Харесва ми да работя там.

Олег Ковачев: С първия компромис си отива частица от детската душа

Нели Русева: Има ли днес „рицари без броня”?

Олег Ковачев: Сигурно има, но забързани да живеем често не ги забелязваме.

Нели Русева: „Рицар без броня” е един от най-обичаните български филми за поколения българи. Разкажете вашия спомен за снимките, за усещането да си известен още като малък?

Олег Ковачев: Това е един прекрасен сън. Цяло лято снимки, после цяла зима озвучаване. Запознанство с чудесни хора. Дори само Валери Петров да спомена е достатъчно, за да разберете какво богатство имам от малък. Известността не ме е интересувала, въпреки че по онова време ме спираха по улиците за да раздавам автографи. Беше много модерно да се купи картичка на артист от РЕП-а и да го откриеш, за да ти се разпише.

Нели Русева: Избледняха ли спомените от детството и докосването до големия Апостол Карамитев?

Олег Ковачев: Апостол беше звезда като излъчване и изключително скромен човек като поведение. Винаги носеше снимки на децата си и често, по време на паузите в снимачния ден, ги вадеше от вътрешния джоб на сакото. Прегръщаше ме и ми разказваше какво са правили вчера. Много ги обичаше.

Нели Русева: Предимство ли е да станеш звезда на 9 години или е тежест?

Олег Ковачев: Това е тежко предимство. Нали знаете колко често се случва малки звездички да угаснат заради “звездна” болест.

Нели Русева: Вярвате ли в късмета и случайността или всичко е плод на постоянство и труд, и личностни качества също?

Олег Ковачев: Всичко е важно. Но късметът е нужен за да те забележат. А когато това стане вече трябва да докажеш с труд, че имаш качества.

Нели Русева: Съгласен ли сте с твърдението, че ние българите сме гениални?

Олег Ковачев: В какво сме гениални? Като бях млад, заради германските застаряващи дами по черноморието, беше тръгнал митът за това, че българинът бил най-най-големият любовник в света. Е колкото сме най-големите любовници, толкова сме и най-гениални.

Нели Русева: От какво се дразните в живота ни днес?

Олег Ковачев: От несправедливостта. Всичко друго преглъщам някак си, но когато се случва нещо несправедливо душата ми се бунтува.

Нели Русева: В началото на прехода сте работил доста и различни неща. Липсваше ли ви режисьорската професия?

Олег Ковачев: Това пък откъде го знаете? Явно съм си признал някъде. Аз съм човек, който не може и не иска да стои без работа. Когато през 1991 уволниха всички творчески лица от Киноцентъра, някои колеги изпаднаха в депресия, в шок. Как ще живеят, какво ще правят сега. А аз карах такси, продавах в плод-зеленчук, снимах учебни филми. После се захванах с търговия, имах складове, магазин. Професията започна да ми липсва преди 5 – 6 години. И така се случи, че се върнах в телевизията.

Олег Ковачев: С първия компромис си отива частица от детската душа

Нели Русева: Как ви хрумна да направите филм за Гунди?

Олег Ковачев: Нали знаете, че в България всички хубави неща се случват на маса. Отдавна с един приятел искахме да направим спортен игрален филм. Да има динамика, емоции, любов, секс. След третата бира решихме, че този герой ще е Гунди. Срещал съм го като бях юноша. Той беше нещо като Апостол Карамитев във футбола. Изключителен. Само тази дума е достатъчна, за да се определи обаянието му. След четвъртата бира бяхме във възторг от идеята си. Ще стане страшен филм за живота на този велик човек и футболист. И тогава аз попитах: “Кой актьор ще изиграе ролята?” Изтрезняхме за секунди. Нямаше да има филм, защото никой не би могъл да изиграе такава легенда. Има много печални примери в това отношение. Филми за Васил Левски, за Ботев, за Яворов. Но на инат решихме поне един хубав документален филм да му посветим. И така се зароди идеята за “Балада за Гунди”.

Нели Русева: За кой друг достоен българин бихте направили филм?

Олег Ковачев: Тази година направих филм за Паша Христова. Харесвам си го. А аз рядко си харесвам филмите, винаги намирам кусури.

Нели Русева: Творците са чувствителни хора, какво ви натъжава? Плачат ли мъжете?

Олег Ковачев: Плачат хората. Да не ги делим на мъже и жени. Мен ме натъжава изкуството.
Песен, стих-например:

Ключето
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.

Валери Петров

Коментарът е излишен!

Нели Русева: А какво ви радва истински?

Олег Ковачев: Децата ми, внучето ми. Радостта да виждам и да разбирам нещата.

Нели Русева: За какво не ви стига времето?

Олег Ковачев: Искам да слушам музика непрекъснато, но няма как.

Нели Русева: Иска ли ви се вашите деца да наследят професията ви?

Олег Ковачев: Вече е късно за това, защото и двете ми деца поеха по свой път. Близко са до киното, дъщеря ми е кинокритик, а синът ми се занимава със звук и музика.

Нели Русева: Колко му трябва на човек да е щастлив?

Олег Ковачев: Прочетете по-нагоре. Нужно е само едно златно ключенце.

Нели Русева: Има ли време, чувство, човек, нещо което ви липсва много?

Олег Ковачев: Не. Всяко време има своите чувства и ценни хора.

Нели Русева: Имате много награди за работата си. В чисто личен план коя е най-голямата награда, която ви е най-скъпа?

Олег Ковачев: Когато на улицата ме спре непознат и ми каже: “Гледах един ваш филм, благодаря ви от сърце!” Какво повече може да иска човек от професията?

Олег Ковачев: С първия компромис си отива частица от детската душа

Нели Русева: Над какво работите сега?

Олег Ковачев: За съжаление е тайна и не мога да ви разкажа, но обещавам ако се състои проектът първо на вас да дам интервю.

Нели Русева: Имал ли сте някога желание да напуснете България?

Олег Ковачев: Не. Дори при социализма за мен беше утеха да се прибера от лъскавите улици на западния свят и да тръгна по тогава чистите софийски улици.

Нели Русева: Пожелайте нещо на читателите ни, на себе си...

Олег Ковачев: Да бъдем здрави, да бъдем себе си!

За fortisimo.eu – Нели Русева

 

0 коментара

    Добавете коментар

    Сподели във Facebook

    Ново от Интервю

    Популярно от Интервю

    Реклама

    Д-р Стефанова e стоматолог ортодонт с практика в гр. Варна. В кабинета се предлага ортодонтско лечение на неправилно подредени зъби, нарушени съотношения на зъбни дъги и челюсти за деца и възрастни. Поставяне брекети и ортодонтски апарати.

    ЦБА-БЪЛГАРИЯ ООД поставя началото на Верига Супермаркети CBA на 23 юни 2003 година със 86 обекта в 15 града в България. Днес ЦБА България е една от най-големите и най-бързо развиващи се вериги супермаркети за търговия на дребно в нашата страна с повече от 200 обекта в повече от 42 населени места.


    Вход за потребители

    Слушай Форте радио он-лайн

    Хороскоп

    Още от Интервю

    ВиК - Шумен ООД

    В и К - Шумен” ООД

    Мебелни магазини КЕДЪР - директен внос на кожена мека мебел

    Лично във Facebook

    
    Κατασκευή ιστοσελίδων
    joomla modules templates

    Още от Това е лично

    You are here: Home Интервю Интервю Олег Ковачев: Рицарят без броня

    Приятели

    • Форте радио - силата да бъдеш информиран
    • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
    • Лимонче с лед - блогът на Рошо
    • Българите в Австрия - блогът на списанието
    • Бела - онлайн издание
    • ШУМ.bg - newspaper online
    • Шумен City - Порталът на Шумен
    • Ventsislav's blog – блогът на Венци Сотиров

    Контакти

    Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

    • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
    • Телефон: 088 683 538 6
    • Email:  и
    • Реклама: 054 / 801 414, 0888 202 858, 0887 280 508, Факс: 054 / 801 414