Самотни пиратки – единични, оттук – оттам, от време – навреме. Все още премигващи коледни лампички, но вече сякаш не със същия ентусиазъм. Започваш да изваждаш кутиите за поредното прибиране на гирлянди, коледни украси и елхичката за догодина.
Почистваш, пренареждаш, проветряваш. За да стане както преди. Накисваш боба. Менюто вече не е съобразено с брой, вид и предпочитания. Тихи вечери, а зад светещите прозорци си представяш спокойни разговори и рутинни приготовления за утрешния ден. Традициите са ежедневието.
„Героите са уморени”. Еуфорията и настроението се заменят в разказите ти за празника със значително по-равнодушен тон. Равносметка на разходите – наум. Качваш снимките във Фейсбук, усмихваш се и забравяш разходите. Очакваш още, и още такива събирания – споделени, с пълни чаши, усмихнати лица. Децата изпочупиха подаръците си, но ги оставят в коша с другите играчки. Традициите вече са делнични.
Психолози съветват за пренастройване. Обясняват как по-лесно да влезеш в ритъм. Почивката свърши – да се залавяме за работа. Графикът е ясен – децата, училището, работа, готвене. Празничните дрехи и покривки в пералнята. Алармата на телефона – включена.
Започва новата година. Приключил си с отчети, анализи, сметки. Започваш на чисто. Имаш нови идеи, нови проекти и стратегии. Нови надежди. Очакваш още. Предвкусваш успехи и победи. Летиш към новото, към исканото. Зареден си с нови сили. Опитът е вече по-голям, по-мъдър. Ти си вече по-знаещ, по-можещ, по-сигурен. Искаш по-големи неща.
Началото ти дава сили.
Да се залавяме за работа. Предстоят ни още толкова неща. Чакат ни успехи и лични победи. Ще изживеем толкова сладки моменти. Ще ни спира дъхът пред красиви гледки и сладки очаквания. Ще бъдем с важните за нас хора. Ще се смеем и ще сме доволни от деня, от света, от живота.
Празникът свърши.
Не… Всичко започва сега.
За fortisimo.eu – Мариана Добрева (снимка: destructoid.com)
0 коментара