Фортисимо – това е лично!



Какво искат децата?

Е-мейл Печат ПДФ

Какво искат децата?В началото на новата година да поговорим за Началото! :) Да поговорим за Детството. За старта на живота ни: естественост, импулсивност, безгранична любознателност, нестихваща енергичност, освободеност, безгрижие… бликаща жизнерадост!

Да. Така е… И къде е тогава проблемът?! Ами в това, че Детството е реално най-беззащитният период в индивидуалното развитие на всеки човек. И независимо от това дали ни харесва или не, дали сме съгласни с това или не, там се случват нещата (понякога за добро, понякога за лошо), които определят начина, по който прекарваме живота си.

Става това, което ти е отредила съдбата”. Не съвсем, не съвсем. От годините на житейския си опит и професионалните си познания вече знам, че си доста зависим, да, от личната и историческата си съдба (т. е. българка съм, а не „негър в щата Алабама”, например), но около теб във всеки един момент на 360 градуса има 360 възможни посоки, от които ТИ избираш една за житейски път и това се повтаря многократно.

Ето една причина да поговорим за Детството – времето, в което някой трябва да ни научи как да правим изборите си.

Човешкото бебе не може да оцелее, ако до него няма някой, който да го обгрижва и за доста години (у нас 18) да му помогне да израсте гражданин, т. е. човек натоварен с права и отговорности (колко по-лесно е от попова лъжичка да станеш жаба, а! ;).

Проблемът е в това, че в съвремието ни родителите искат (по-вечето наистина го искат от сърце), но не могат да отгледат доволни, уверени, спокойни, радостни деца. Ако ви звучи пресиле-но, просто погледнете децата сериозни, намусени, плачещи, ка-призни, уплашени, отчуждени, агресивни… Не съм им родител, да, но ми „ПУКА”! Ето още една причина да ви помоля да поговорим за Детството.

Какво искат децата?

Грижата за децата за мен се превърна в призвание от момента, в който видях пример за човечност в лицето на моя преподавател по детски болести доц. Богдан Кръстев. Този човек обичаше много децата и уважаваше възрастните. И те му отвръщаха със същото. Представяте ли си колко Човек трябва да си, за да ти се довери едно дете в болнична обстановка (не е спокойна и приятна ситуация, нали?).

Та, покрай това и аз станах болезнено чувствителна на тема: отношение към децата. Разтрепервам се от гняв, когато присъствам на ситуации, в които някой обижда, заплашва, изнудва или тормози дете:

Майка крещи на 4 – 5-годишния си син пред приятелките си:

Ти си глупак”. “Не съм глупак”, треперейки сърцераздирателно реве момченцето. ”Глупак си!!!”…

Вероятно се очаква в следващия момент или може би утре то да стане умно?! Ако питате мен, детето си беше будно, т. е. много умно и чувствително. А за „утре” най-вероятно неуверено, потиснато, унизено, а после… твърдоглаво, гневно и агресивно.

Дядо, говорейки с приятеля си, седнал на пейката „напътства” внучката си: „Слизай от катерушката! Гледай каква си смотана! Виж Мими как го прави! Нищо не можеш. Ще паднеш. Слизай!

…Вероятно се очаква в следващия момент или може би утре детето да стане способно, да може да прави нещата по свой начин?! Ако питате мен, момиченцето освен красиво си беше и способно просто се отглежда хем „като в саксия”, хем грубовато. А за „утре” най-вероятно унизена и тъжна, а после… фалшива Барби или Ледената кралица, но все ще вярва, че другите са по…

А ето родители по празниците в ресторант или сладкарница: „Пак се изцапа! Свиня! Гледай го! Седни мирно, бе! Ще те цапна!”… Вероятно се очаква в следващия момент или може би утре децата да станат възпитани и изискани?! Ако питате мен…

Останалите примери измислете сами или… си спомнете!

Какво искат децата?

Грозно и тъжно, и опасно за тяхното и наше утре, но това е част от нашата действителност и май не малка. Държим се с децата си като недоспал началник с некадърен подчинен или още по-лошо – като прокурор с обвиняем.

Ние самите сме били деца и сме били много наранявани от възрастните, макар и по-често несъзнателно. Това не можем да променим, само трудно бихме могли да “преправим” нещичко.

Но да разберем, че детето е беззащитно и зависимо, и да променим поведенията си спрямо него, които не ни правят чест, ТОВА МОЖЕМ.

П.П.: За други варианти на “объркани” родителски модели на поведение, като в примера с мен и големия ми син, когато беше на 3 години, ще ви разкажа следващия път. А дотогава: Въпрос за Домашна работа “Какво искат децата?”.

За fortisimo.eu – д-р Веселина Дончева

 

Лично във Фейсбук


Вход за потребители

Слушай Форте радио он-лайн

Препоръчани във Фейсбук

You are here: Home Твоят психотерапевт Какво искат децата?

Приятели

  • Форте радио - силата да бъдеш информиран
  • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
  • Лимонче с лед - блогът на Рошо
  • Българите в Австрия - блогът на списанието
  • ШУМ.bg - newspaper online
  • Шумен City - Порталът на Шумен

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

  • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
  • Email:  и
  • Реклама: 054 / 801 414, Факс: 054 / 801 414