Фортисимо

Аз не бях като вас. Не ми се налагаше да бъда. Имах по-малко, но получих повече. Имах повече време. Време за всичко. За вас остава това, което мога да ви предам оттогава.

Остарели ценности за някои, но за мене важни. Наивни добродетели, предизвикващи у някой усмивка. Поучителни спомени, които ви звучат като приказка. Правила, на които държа, защото са помогнали на мен. Забрани и граници. Аз не бях като вас, но искам да ви предам важните за мен неща.

Не помня кога ги научих. Но живея с тях откак се помня. Научавах ги постепенно. И звучат в мен с гласовете на моите родители. Може би искам повече от вас. Може би избързвам. Не го и правя по правилния начин. Иска ми се да ме чуете. Защото знам, че е за вас.

Не е много. Не е трудно. Може и да чуете присмех. Ще видите гримаси и свиване на рамене. Ще ви бъде трудно и ще се съмнявате. Ще мине време докато го проверите. Може и да има моменти, в които ще ви се иска да не сте такива. Не мога да ви го спестя.

„Във всеки човек има нещо добро”. Още помня спокойния и сигурен тон, с който баща ми го завеща това твърдение на мен. Много хора могат да го оспорят. Много примери могат да бъдат дадени за обратното. Времената вече са други. Но преди да съдите някой, помислете дали не е бил принуден от нещо. Поставете се на негово място. Погледнете през неговите очи. Може би не е имал друг избор? Може би доброто е някъде скрито в него. Помнете, че то ще се разкрие, ако човекът отсреща види, че вярвате в това. Ако не е така, ако наистина доброто е заменено с друго – губи той.

Да, ще бъдете разочаровани. Ще се чувствате предадени или излъгани. Не го нагрубявайте, не го съдете. Просто си тръгнете. По-добре пет пъти да се излъжеш, отколкото един път да не повярваш в някого. И помнете, че такива хора са малко. Но ще бъдете облекчени, че вие сте от тях. Че сте дали шанс. Не губите вие.

Помня беше есен. Неделна разходка в местността над града. Чуват се само стъпките ни по шумата и сухите клонки под краката ни. Озъртам се неспокойно. Тогава с лека усмивка и спокоен тон татко ми каза: „Не е страшно, където няма никой. Страшно е долу, при хората”. Тогава не го разбрах. По-късно видях, че това е границата. Вече не звучи страшно наивно вярата в доброто. Просто винаги знай, че ще срещнеш и от онзи тип хора, които не винаги започват с добро. Успокои ме сигурността в тона. След метри срещнахме и други хора. Тогава научих урока за „разходка в гората”. Татко ги поздрави и те кимнаха в отговор. Не се познаваха. Той просто започна с добро и получи добро.

Имах повече време от вас. Играех с децата пред блока, а не си чатих с тях по Скайп. Ходих по лагери, събирах лайка и равнец. Не гледах „Бакуган” и „Уинкс”. Имахме прожекционен апарат и книжки с приказки. А вие теглите анимации от торентите. Налага се да ви оставям сами отсега и ви давам в ръце джиесема. Можете да боравите с толкова много неща, а аз само рисувах с боички. Изтърпявате нервността от деня ми над отворените тетрадки с домашни. А аз седях вечер на терасата с татко. Казваше: „Обичам тишината”.

И аз сега я обичам.

Тогава си истински. Сам със себе си, захвърлил ролите си през деня. На майка, дъщеря, жена, съпруга, колежка, домакиня. Тогава усещаш що за човек си.

Днес ви завещавам моето детство, деца. Моите спомени и уроци за живота. Може да ви се виждат трудни сега. Не го и правя сигурно по правилния начин. Сега сме заети, изнервени, забързани и уморени. Не играем вечер на „Не се сърди, човече”. Сърдим се за щяло и нещяло. Искаме, чакаме, викаме и се затваряме в откраднати няколко минути насаме. Но вие споделяйте.

Споделяйте в семейството. Това са единствените хора, които въпреки грешките ти, въпреки настроенията ти, ще тръгнат по всяко време да ти помогнат. Да не си сам. Моето семейство се разпръсна. И когато мен ме няма, когато нямам възможност да съм до вас – вие бъдете заедно двамата. Дръжте се за ръце, говорете и се търсете. Нека всеки от вас обърне света за да стигне навреме до другия. Да не е сам.

Както аз знам, че ще направи моят брат. Както аз бих го направила за него.

Днес ви завещавам моите спомени. Моето детство. Завещавам ви моя живот. Не бройте вещите, които притежавате. Не бройте хората, които ви обичат или не харесват. Не търсете награди. Не мерете колко сте големи, умни и велики. Вдигнете глава и просто кажете: „Аз съм добър човек и мога толкова много неща”. Завещавам ви това.

Другото го открийте сами!

За fortisimo.eu – Мариана Добрева