Фортисимо

Банална история. Подслушването в България е банална история. От няколко дни чувствам необходимост да наредя няколко думи по този стар-нов обществен въпрос и в главата ми напират смешни и тъжни клишета.

За заглавие взех името на свежата комедия с Рене. Той по тъмна доба влизаше в ролята на „нощен ястреб”, предаващ отвъд Ламанша важни и не чак толкова важни неща за живота на швабите във френския прованс.

– Ало, ало! тук Нощен ястреб, Танов, чуваме ли се?

Тъпо. Не е смешно. Не се получава.

Най-вероятно защото в разговорите на днешните ни управляващи няма и капка от сладката самоирония на Рене. Липсва красотата на неговия изказ, а и у нас информацията по-скоро тече на изток, а не на запад.

Най-устойчивото клише с подслушванията у нас идва още от времето на тоталитаризма в България. Всеки над 20 години знае смисъла на смешката: „В Русия съм, в Русия съм!”. Лафчето винаги предизвиква усмивка. То е истинско. Подсказва важен елемент от подслушванията по нашите земи. Говоря за изначално лошите телефонни връзки при които е нормално да има пропадане. Задължителното алиби „Русия” в случая подсказва кой ни е научил на тези шпионски мурафети, а и на кого най-често сме носили разпечатки от местната телефония.

Лафчето звучеше смешно до скоро. Смехът се раждаше от самоиронията. Смехът ни освобождаваше от страха. Надсмивахме се над себе си и над търпението ни да позволим на властта да се бърка в личното. Днес вече не е смешно. Рискувате да кажете на някой приятел по телефона: „В Русия съм, в Русия съм!” и да чуете хладното: „Сега затварям!”.

Слушам и не вярвам на ушите си. Днес в България отново си говорим за допустимостта на подслушванията и отново без изначалните принципи и идеали за правата на личността в цивилизована държава. Банално става. Вместо да научим елементарни истини, ние слушаме елементаризирана теория на управлението от Бойко Борисов според която в добрия екип изпълнителите се мразят и подслушват.

Затова предлагам да си сложим като сигнал за повикване на мобилните задължителната за повечето офис телефонни централи молба: „Изчакайте, обаждането ви е важно за нас!”. Хубаво е и всеки заслужаващ вниманието на службите разговор да започва с унифицирана реплика. Примерно:

„Ало, Ваньо. Чуваме ли се!”

За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимки: btv.bg и zonabg.info)