Фортисимо

Преди малко повече от десет години. Олимпийски боксов турнир. Първи срещи. На ринга излиза неизвестен боксьор от държава, където този спорт се практикува само по летните барове и завършва с текила и приятелски потупвания по рамото.

Срещу широката щастлива усмивка на този леко пълничък състезател излиза световният шампион от Русия. Светът наблюдава уникален двубой за близо десет минути.

Срещу шампиона имаше човек от друга игра. Щастливец, който вече беше постигнал своето. Турист, снабдил се със състезателен номер. Руснакът иска да играе бокс, а опонентът му вече не иска нищо. Той е щастлив. Бяга по ринга. Вдига победоносно ръце и всеки път, когато види приближаващите носа му ръкавици заема молителна поза. Залата се забавлява. Смее се.

Руснакът също проявява непрофесионализъм и издава своята усмивка. Щастливият мъж издебва своя момент и нанася няколко нахални удара в лицето на световния шампион. Край. Играта приключи. Логично. Руснакът просна натрапника.

Няма да забравя този мач. Щастлив съм, че го гледах. В различни житейски ситуации тази история ми носи различни житейски аргументи. Днес ви я разказвам, илюстрирайки мислите си за управляващите. Те дойдоха с претенциите за световни шампиони. С претенциите за боксьори от класа, но все повече ми изглеждат на хора, щастливи от факта, че изобщо са стъпили на този ринг.

Наблюдавам тежкарите от ГЕРБ на национално и местно ниво. Усещам демонстрацията на тежкия им удар, подплатен с мускулатурата на ДАНС, Прокуратурата и нашата полиция. Анализирам движенията им и размишлявам. Удар след удар. Движение по ринга. Самодоволна усмивка. Как само го постигат!? На пръв поглед приличат на онзи руски световен шампион, а всъщност са симпатичният аматьор, стигнал до сцената на олимпийския турнир.

Колкото повече нанасяш тежки удари във въздуха, колкото повече размахваш ръкавици без никакъв конкретен резултат, толкова повече показваш, че не си за тази игра. Стъпваш като тежкар, но биеш въздуха. Защото всъщност си въздухар.

Преди малко повече от десет дни. Политически игри в провинциален град. Първи срещи преди предстоящите в края на годината избори. На ринга са управляващата в страната партия срещу представител на опозицията, която още владее града. Тежкарите замахват и искат оставка. Ръкавицата им увисва в празното, а коментаторите започват да хвърлят боб за бъдещето.

Хубавото на мачовете между професионалисти и аматьори е, че няма победители и загубили. Тези мачове са нелогични и трябва да сте щастливци, за да попаднете на тях и да ги наблюдавате.

Ще бъдете обаче постоянно разочаровани, ако продължите да виждате тежкари във въздухарите. Последните просто веят ръце и не нанасят удари.

За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: brokekid.net)