Това е съдържанието на sms, който получих в 22:22 ч. Всеки ден в тази минута затварям очи и си пожелавам нещо. В същата тази минута – където и да съм, каквото и да се случва, зная, че още един човек прави същото като мен и си пожелава същото като мен.
Дали така даваме посока на сбъдването на мечтите си?
Експериментът му проработи и без да искам винаги съм вярвала в това, че каквото и да си пожелаем един ден ще е реалност. Когато си пожелаеш едно нещо достатъчно много пъти в един и същи час, всеки ден, в продължение на достатъчно дълго време… вселената изпълнява желанието ти.
Когато първото ни желание се материализира за известно време останахме без желание. Но знаете ли кое е важното, което искам да ви кажа?! Много често забравяме бързо колко много сме го желали и ако преди можехме да преглътнем всичко за да го имаме, когато се случи, много компромиси вече не искаме да направим. Българската ни поговорка за този случай беше „Хем сърби, хем боли”.
И защо е нужен раздорът, за да си причиним усещането – колко ни липсва другия? 2 седмици хармония и си казваш „Ех, как искам така завинаги” и още тогава буреносният облак се задава. Ежедневието ти отнема живеца, и те кара да мислиш, че редуването на офиса и дома е като редуването на кафето и тоалетната.
Този път исках да покажа, че нося съвършенството в себе си. В мита за Анастасия се обясняваше как повечето деца се раждат „обикновени”, защото обикновена е мисълта при зачеването им. Детето идва в утробата ми с мисия, толкова важна колкото е въртенето на Земята. Колкото и обикновено да ежедневието ми, аз знам че в мен живее самото съвършенство. И моите 9 месеца на тази бременност могат да са само в подкрепа на перфектното съществуване. Когато си чист в мислите си, можеш да си чист в тялото си, в храната, която поглъщаш, в думите от чистата ти уста и посланието на чистите думи.
Нужно ми беше да си го напиша, защото си мисля че освен мен – близките ми не мислят така, и никой не обръща внимание. Те гледат променящото ми се тяло и за тях щом изследванията са добре, всичко е ОК. „Да е здраво и всичко да е наред”. На физическо ниво да родя здраво бебе е най-малкото, което мога да направя и то разбира се за мен не е достатъчно, защото е само някаква повърхностна основа за това какво мога да му дам, докато е още в мен.
Защо никой не може да ме разбере? За мен е същото като 22:22.
За fortisimo.eu – Деси Кръстева
0 коментара