Фортисимо

Щом чуя думата фейлетон, в съзнанието ми моментално се явява образът на Алеко. Същият Алеко, който преди повече от век пише известните си фейлетони. В тях поставя основни теми за своето време като: фалшивият патриотизъм, раболепничеството, липсата на ценности, алчните неморални чиновници и политици.

Вземете, който и да е Алеков фейлетон, и ще видите, че той е напълно актуален днес. Дори нещо повече, никога не е преставал да бъде актуален.

От време на време си мисля колко много искам да възкръсне този Алеко, да му тикна в ръката един химикал и лист хартия и да видя какво ще сътвори сега. После обаче бързо се стъписвам, защото си представям колко ли ще го заболи, че отново трябва да пренаписва същите работи, които е писал преди години.

Ще види същите проблеми, които е виждал докато е бил жив. Ще види една бездетна държава, в която мечтата на младите е – да я напуснат. Нация със славно минало и замъглено бъдеще.

Държава без перспектива, казват дядовците ни, бащите ни пък я наричат – държава на абсурдите. Намират в нейно лице виновника за всичко – за проблемите, за неуспехите, дори и за пропилените животи.

„Учи, че някой ден да се махнеш”. Това е посланието към идното поколение. Това е стимулът. Младите – разкъсвани между цинизма, скептицизма, обективизма на Карбовски и клюките, скандалите, фалшивата истина на списанията и жълтите вестници.

Те не четат много, защото книгите са скъпи и слушат чалга, защото е безплатна. Презират институциите и не хабят гласовете си, за да скандират в името на някоя кауза, защото знаят, че няма кой да ги чуе. Не слушат учителите си, защото ако решат ще научат повече и от тях, при това с едно кликване в Интернет. Живеят в голямо риалити шоу и предусещат, че ако не се откачат от него, то едва ли ще има добър край. Рано разбират кого да мразят, но трудно намират кого да обичат. Не се молят за „мерки срещу уличните кучета”, а сами се разправят с тях. Говорят по-малко и действат повече.

Като че ли само в тях все още е останала някаква обич към родината. И въпреки това едва ли тя е достатъчна, за да останат. България има своя последен спасителен пояс, има своята надежда – тя се чете ясно в можещото младо поколение. Дано поне част от него да остане тук, а за останалата част ще се молим някой ден да се завърне.

Ех, Алеко, твоят убиец е на път да убие една цяла нация. 

За fortisimo.eu – Щастливецът на новото време Траян Косев