Фортисимо

Сещате ли се за ваши познати, които имат проблеми у дома? Не, не става въпрос за ежедневните проблеми, с които се борим постоянно. Става въпрос за проблем, свързан с домашното насилие във всичките му форми.

Може би приятелка, чийто мъж я бие, или съседка, чийто син я тормози денонощно, или родители, които постоянно назидават, потискат, унизяват децата си. Сигурно имате…

В такива домове рядко може да чуете смях или музика. В такива домове понякога е тихо, но нереално, някак страшно тихо. Защото там тишината всеки момент може да бъде нарушена от заплашителен шум - от крясъци и тръшкане на врати, до страшния звук на шамара или друг удар, до чупенето на каквото има за чупене и много, безкрайно викане - думи, които смразяват всеки. Дните в такъв дом са тъжни, ужасни, отвратителни. Най-хубавите са онези тихите.

Само за един миг си представете, че това сте вие и това е вашият филм във вашия дом. Вашият дом, в който има един - насилник, който прави това не един-два пъти в живота си, не случайно и единично, а всеки ден.

Представете си само, че освен крясъци и тръшкане на врати, чупене и ужасни думи, друга реч почти няма в този дом. Представете си, че трябва да внимавате постоянно.

Представете си, че не можете да сложите масата и да поканите роднини на обяд или вечеря, не можете да бъдете спокойни и когато имате гости.

Представете си, че изобщо не можете да каните гости, защото насилникът не обича гости.

Представете си, че всяко нещо което се счупи, не трябва да бъде поправено, защото пак ще бъде счупено, защото насилникът иска така.

Представете си, че всеки ваш опит да водите разговор се проваля, всеки ваш опит да поискате за себе си друго отношение се проваля.

Представете си, че той, насилникът не работи, няма и да го направи, и смята че вие сте му длъжни, защото така иска.

Представете си, че единствените думи, които насилникът отправя към вас са за ядене и цигари.

Представете си, че всеки път, когато се отвори някоя врата в къщата ви, вие подскачате и сърцето ви започва да бие лудо.

Представете си, че насилникът започва да ви заплашва, понякога толкова силно и толкова осезателно, че няма как да не му повярвате, че заканите ще бъдат изпълнени.

Представете си, че това положение не е за ден, седмица и месец, а за повече от двайсет години.

И накрая си представете, например, че насилникът е вашия брат, а жертвата е вашата майка, а този дом е вашият, но не можете да живеете в него. А опитите ви да помогнете, да промените нещата се провалят всеки път.

Сега спрете да си представяте…

Това е просто една история, може би не толкова интересна и със сигурност не толкова драматична като друга, в която жертвата би могла да е дете. В България повече се говори за насилието над деца от родителите им, или насилието над жени от техните съпрузи. Някак се отминават случаите на насилие над родители от техните пораснали деца. Полицейските хроники са пълни със случаи, при които алкохолизирани, асоциални 40-50-годишни мъже налагат възрастните си родители и не само това. Законът защитава най-вече жертвите на домашно насилие, които са получили физически травми… психическото насилие се подценява. Вероятно се смята, че българинът е много издръжлив…

Родителите търпят насилието, което децата им упражняват, защото ги обичат безкрайно много и първо не искат да повярват, че децата им наистина са толкова лоши. Родителите търпят насилието, с надеждата, че някой ден децата им ще се сетят, ще се променят, ще се разкаят. Любовта им пречи да осъзнаят, че един-втори-трети случай и… животът им се превръща в ад, от който излизане няма. Понякога може да се намеси и друг член на семейството, да потърси помощ, но тогава ще срещне друг вид безразличие и неразбиране. Това са семейни истории и органите на реда не могат да вземат отношение, докато не се случи нещо наистина драматично или непоправимо.

Ако не сте попадали в такава ситуация и нямате такива проблеми, се чувствайте късметлии. Ако сте попаднали в такъв филм, просто спрете да си представяте, спрете да понасяте и действайте. Направете каквото изобщо може да се направи, дори да е малко.

Аз много искам да има най-строги мерки срещу домашното насилие и принудително психологическо и психиатрично лечение на насилниците! Алкохоликът, насилникът, малтретиращият по всякакъв начин, всеки който тормози децата или семейството си причинява болка и оставя след себе си ощетени и наранени хора. Малките някой ден ще станат големи и също ще нараняват. Много искам да имаме повече кураж и като общество да сме по-непримирими към насилието. Да не позволяваме насилие над никого!

Накрая остава само вярата, че има и нещо по-силно от закона и от институциите, Този който гледа там горе от небето наистина да отсъди вярно и навреме…

„Насилието срещу жени не е личен или семеен проблем. Затова държавата трябва да защитава жените. В случай, че не направят това, държавите отговарят за актовете на насилие, наравно с техните извършители.”

Това казва в свой доклад бившият секретар на ООН Кофи Анан.

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: razkritia.com)