Фортисимо – това е лично!

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват” – Антоан дьо Сент Екзюпери от „Малкият принц”.

По френски тактично и с нежна тъга – Екзюпери напомня на възрастните, колко невнимателни към детската душевност, интереси, преживявания и мечти са. „Потънали” в мислите си за ежедневието, напрежение в работата, раздразнение от накриво казана дума с партньора и т.н. много често почти не забелязваме какво точно се случва с детето до нас. Камо ли да си дадем сметка, какво точно чувства то в даден момент от живота си.

Преди доста години причиних на сина си поради несъзнавана небрежност сериозно невротично състояние за няколко месеца – силна тревожност с разтреперване при по-силен звук, неспокоен сън, безапетитие, често избухване в плач и постоянно напрежение през деня. Поводът, който всъщност разбрах години по-късно, беше незначителна дори смешна за мен случка: Той беше на 3 години и гостувахме на село. На здрачаване от паша се прибираха овце. Една разтревожена майка си търсеше агънцето. Аз дори не обърнах внимание на безобидната овца, тъй като тя ми стига до средата на бедрото, но за сина ми е изглеждала чудовище – налитащо, ревящо, заплашително. Не си дадох сметка за реалността на детето си и то се е почувствало само, изоставено, ужасено срещу “звяра”. Достатъчно е било само да забележа, че е разстроен и да го вдигна на ръце. Така, гушнат от мама, щеше да е голям, над “страшното”, щеше да е защитен и… научен как да защитава.

“Какво искат децата?” – не знаем или още по-лошо не ни интересува! Много опасно, грозно и болно поведение от страна на родителя. Там в мъглата от чувства и емоции, които в детството бушуват още по-силно, се чувствам сам и е страшно.

И там, в самотата и страшното е Вкопчването – първо в плюшеното мече, а после в компютъра… после в бутилката… дрогата… отмъщението (като пряка агресия или анорексия).

Какво искат децата (редове от редакционната поща):

М.: Мама и тати да му обръщат повече внимание
Д.: Щастливо детство; да са обичани;да се занимават много с тях; да им говорят много; да не им налагат и казват постоянно какво да правят.
Д. Б.: ами моята А. иска да я гушкам, да й отговарям адекватно на въпросите (аз не го правя), иска да си играем.
Х. К.: Децата искат много любов – безусловна любов, внимание – искрено и го усещат, признание – да бъдат подкрепени и похвалени, искат да бъдат оставени да бъдат спонтанни. И те го правят най-добре… и мисля, че детето в мен още живее :)¬ – да искам всичко това и сега…

Преди години най-хубавото нещо, което купих от първото си посещение в Западна Европа бяха две кратки случки в центъра на Виена, в които с огромно учудване видях как родители се държат и разговарят с децата си като с важни личности. Открих как се изгражда себеуважение. Да изградиш личност означава с разум, душа и тяло да приемаш мислите, интересите на другия-малкия, още незнаещия, още не можещия, да уважаваш чувствата му, да се съобразяваш с желанията му. Тогава идва високата себеоценка, а този, който се цени умее да цени и другите…

От ранна възраст до края, хората искат едно – внимание, уважение, разбиране, ласка, да си нахранят тялото, да си нахранят душата. Това са златните ключета, които отварят вратите на човешкото щастие. Всеки ги има! Защо ли да не ги използва?!

За fortisimo.eu – Веселина Дончева (снимки: wp.pistolsandpopcorn.com)