Фортисимо – това е лично!

Прага! Един напълно непознат град. Не знам езика, а и имам само 24 часа. Това е моето чешко приключение.

Първото, което разбрах е, че това е град в който лесно можеш да се загубиш. Всяка метро станция е накичена с хиляди изходи, отвеждащи на километри разстояние. Излезеш ли навън - попадаш в безброй малки улички, които се преплитат в безкраен лабиринт.

Всяка следваща крачка те понася в друго време и пространство, докато накрая абсолютно изгубваш ориентация. Все пак в това няма нищо страшно. Зад всеки ъгъл се простира поредният приятен зелен парк, стара църква или пък статуя на някоя историческа личност.

Дори и да се загубиш - все ще намериш нещо ценно. При липсващите туристически карти, тези случайни открития стават още по-значими. Изненадах се, когато малките улички започнаха да стават и стръмни. Накрая се озовах на върха на хълм със старинен замък и впечатляващи крепостни стени. После разбрах, че според книгата на рекордите „Гинес” - това е най-големият в света древен замък, със своите 570 метра дължина и 130 метра широчина.

Над него се извисява величествената катедрала Св. Вит, а цяла Прага остава пред теб като на длан и невероятната гледка буквално ще спре дъха ти.

Наричат Прага „златна” и това е лесно да се разбере. Последните слънчеви лъчи проблясват сред тъмните облаци, къпейки сградите с вълшебна светлина. Златни сгради! Когато през нощта градът се обля с хиляди изкуствени светлини - всичко потъна в злато.

Сутринта тълпите туристи изчезнаха, за да ме оставят сама на прочутия Карлов мост.

Още няма седем.

Градът едва сега се събужда, но ранното ставане си заслужава. Кристалното синьо небе, утринното слънце, проблясващо по каменните плочи, и далечното отражение на замъка, играещо си във водите на Вълтава.

Лесно намирам статуята на Св. Йоан Непомук и, докосвайки я, си пожелавам да се върна отново в този вълшебен град.

За fortisimo.eu – Рослава Стоянова