Фортисимо

Всеки ден все по-настоятелно и досадно в главата ми звучи едно изречение. Като песен, която влиза в мозъка ти и си тананикаш часове, понякога дни наред.

Няма такава държава, но има такъв народ.

Боже мили, как само можем да се оневиняваме за лошия си живот и за това, че нищо не правим - с глупави достойнства? Търпеливи сме, толерантни сме, мирни сме... Всеки нов ден идва с нови доказателства за безкрайното, но всъщност никому ненужно българско търпение.

Търпеливи сме и толерантни към всички управляващи след 90-та година насам. Преди това няма изобщо да споменавам, всеки сам да си прави сметката и да си гради спомените. Търпеливи сме и много толерантни към всички онези демократично избрани политици, които ни пълниха главите толкова много години с така бленуваната демокрация. Демокрацията, която аз лично за моите 44 години, така и не разбрах що е то и има ли почва у нас.

Търпеливи сме и толерантни към всички, които обещаваха и дори наполовина от обещаното не изпълниха, но потърсихме ли им сметка?!

Търпеливи и толерантни сме към здравните и образователните реформи, които виждаме какви резултати дават. Как пък не „откраднахме” нещо полезно и работещо от другите страни, където хората имат традиции? Търпеливи сме и толерантни сме към купищата глупости, които направиха със здравеопазването и образованието. Затова сега растат все по-болни деца - и физически и психически. Затова сега и училищата и университетите бълват все по-неграмотни млади хора (някои от които не могат едно правилно изречение да напишат).

Търпеливи сме и толерантни сме към всички онези ГОЛЕМИ неща, които построиха и направиха власт имащите - магистрали, пътища, метро, и всякакви други (някои от които останали си с първа копка), но забравиха за малките улички по които ходим всеки ден. Изобщо да не споменаваме селата, които сякаш не са на територията на България (ама кой ли го интересува).

Търпеливи сме и толерантни към всички онези държавни и частни фирми, които назначават и освобождават работниците си когато пожелаят, плащат им заплати (и толкова колкото искат) когато решат.

Търпеливи сме и толерантни и към всички онези органи в съдебната и правораздавателната система, които са забравили изобщо, че се грижат за живи хора, а не за бройки с ЕГН-та. Понякога може и да се порадваме на справедливост, за намерена истина и на задържани, там където им е мястото, но това понякога е капка в морето.

Търпеливи сме и толерантни и към социалните правила и закони в нашата страна. Не дай Боже да имаш нужда от помощ, трябва непременно да си или циганин по рождение, или трябва да имаш цигански манталитет (не се извинявам за това), за да получиш каквото ти се полага.

Търпеливи сме и толерантни към всички безумия в нашата държава, към всички онези дребни и не чак толкова неща, които правят живота ни всеки ден...ад. Към бюрокрацията и нейния неостаряващ ентусиазъм, която ще направи всичко, за да усложни и без това сложния ни живот, но никога няма да разясни правата ни. Към корупцията, която и да си здрав ще те разболее и ще те обезкуражи напълно. Към всичките неща, за които побесняваме всеки ден и които ни правят да изглеждаме на маймуни.

За всичко това, колко българи излязоха на улиците и потърсиха правата си? Колко българи си развалиха „спокойствието” и излязоха да стачкуват, там където трябва, освен ненужното бърборене в домашни условия? Колко българи протестираха срещу високи цени, срещу ниски заплати, срещу ниски надбавки и помощи, срещу медицински грешки, срещу полицейски своеволия или бездушно безразличие на една или друга система, срещу тоталната простотия, с която ни заливат политиците всеки ден...? Оставям многоточие, за да изброявате вие.

Нашето търпение и нашата толерантност казват това: така ни е добре, нямаме нужда от друго, господа политици, правете си каквото искате, ние няма да мърдаме, защото сме търпеливи. Безкрайно, до глупост.
Няма такава държава, но има такъв народ. Това сме всички ние - търпеливият български народ.

Не се извинявам нито за една написана дума, на никого и не мисля, че съм крайна. Нещо повече, изгубих три пъти повече време да търся по-меки изрази и думи, за да изразя точно какво мисля.

За fortisimo.eu – Нели Русева