Има ли градивна гордост? Ако с този термин назоваваме амбиция, стремеж, добре. Това е желанието да се развиваме. Но самата думичка гордост за мен звучи негативно. Предпочитам удовлетворение за успехите ми.
Защото гордостта е категория на егото. Душата не познава това чувство. Егото ни кара да се състезаваме постоянно, но безкрайно много пъти то става причина затова да си останем сами… с гордостта под ръчичка. Тогава я прегръщаме. Ако можеше щяхме да я ядем. Дда се завиваме с гордост.
Ако се чувстваш добре в кожата си или си доволен от собствените си дела, тогава за теб няма да бъде важно да си прибавяш допълнителни поводи за гордост, които не са свързани пряко с теб, а с твои роднини, с твоята нация…
Вредата от гордостта зависи от дозата. Всяко нещо, доведено до крайност, е отрова. Затова трябва да се целим в златната среда. Трябва да се стремим да балансираме гордостта. Шовинизмът винаги води до войни: „Аз съм против него, ако не е от нашите”.
Не ме разбирайте погрешно, няма нищо лошо да си познаваме историята. Корените са важно нещо. Трябва да се вслушваме в историческите поуки, но възгордяването и гордостта вече води до крайни и неприятни ситуации.
За fortisimo.eu – Мадлен Алгафари (част от публичния урок на известната психоложка пред родители от Шумен – 26 ноември 2010), снимка madlenalgafari.com
0 коментара