Винаги съм се отнасяла подозрително към книги от жанра „приложна психология”. Рецептите за щастие ме карат да се съмнявам в щастието на автора, а и по природа съм опърничава и вироглава.
Никак не ми допада да ме учат как да живея.
С „Проницателят” обаче усещането е друго. Никой не те учи как да живееш. Просто те среща с чудото и то с най-кроткото и най-бързо действащо чудо – това, което стига до сърцето. Уж четеш за други, различни от теб. Уж не е твоят живот. Не спиш под кея и не си пред развод. Още си млад и нямаш чувството, че си излишен. Нямаш бизнес и затова не те тревожат клиенти, доставки или печалби. Поне засега си здрав и не се страхуваш от смъртта повече от нормалното човешко страхуване. Въпреки това, още докато четеш книгата, тайно започваш да се вглеждаш в хората и да търсиш в чертите им стареца Джоунс. Защото имаш свои въпроси и нужда от някой, който да те насърчи да смениш гледната точка. Защото имаш съмнения, които ти пречат да тръгнеш на път. Имаш таланти, но те е страх да им се отдадеш с цялото си сърце. Или от гордост и самолюбие си на път да се разминеш с човек, който може би е твоя сродна душа. Имаш нужда от чудо като опорна точка на промяната.
А старецът Джоунс казва, че промяната, противно на общите вярвания, не ставала постепенно и бавно – ставала в този момент и изцяло!
Спомняте ли си едно остроумие, което витае из нета (извинявам се на автора, че не зная името му, за да го цитирам): „Животът е несигурно нещо – изяж си първо десерта!” Да, и аз изповядвам религията „бързо живей!”, ама някак все не ми се е искало да пропусна всички други вкусни неща преди тортата.
Затова обикнах „Проницателят” – защото ми каза, че най-хубавото предстои и да си запазя вилицата за десерта! Контекстът в книгата е друг – да приемеш без страх смъртта и да влезеш спокойно в нея. Моят контекст за момента е друг – да се радвам на това, което имам, и да очаквам с радост, това, което ще дойде.
Затова повярвах на „Проницателят” – защото ти дава възможност да получиш куража в твоя контекст и насърчение в него да намериш твоята гледна точка.
А за метафората със семената, с която завършва книгата, просто нямам какво да кажа – да засяваш, да раздаваш и да имаш за себе си повече, за да продължаваш да даваш… Слънчогледи, незабравки, латинки – като всички разноцветни чудеса, за които само трябва да отвориш очите си.
И да смениш гледната точка.
* За fortisimo.eu – Светлозара Кабакчиева„Проницателят”, Анди Андрюс , 2010 г., изд. Skyprint, оригинално заглавие „The Notifier”
0 коментара