Вече уточнихме кого наричаме трол в Интернет общуването. Когато изброявах различните представители на тази „фентъзи” порода, споменах за Фейсбук троловете. Да, по-голямата част от досадниците в мрежата използват така наречените обществени места, за да мрънкат и обиждат.
Но нека да бъдем честни и да признаем, че не малък процент от приятелите ни в социалната мрежа правят същото. На пръв поглед е много лесно да се справим с троловете във Фейсбук. Можем да избираме между това да ги игнорираме, за да не виждаме активността им на стените си, или да ги блокираме и да прекратим възможността за виртуална комуникация во веки веков.
Добре де, може и просто да не им обръщаме внимание. Завъртаме скрола по страницата, след като видим тяхната профилна снимка и готово.
Ако обаче помислим в дълбочина, ще установим, че е доста по-лесно да преглътнем анонимните тролове, отколкото тези, попаднали в списъка ни с приятели. С лека ръка можем да игнорираме обидите на някой си там “NEMO”, доста по-трудно ще блокираме вечно оплакващия се колега, съученик или съсед. Знаем, че в целия емоционален спам можем да открием неща, които наистина ще ни вълнуват лично.
Заради тези кратки минути на прозрение обаче ще трябва да търпим безкрайните „Защо животът е толкова несправедлив”, „Всичко хубаво бързо свършва”, „Няма любов, а лични интереси”, дрън-дрън… Негативното мислене е заразно, то напряга мозъка ни и му пречи да работи нормално. А един трол-приятел не може да се промени лесно. Без значение колко пъти му напишем, че трябва да гледа по-позитивно на живота.
Така че дилемата си остава: търпение, игнор или блокаж?!
И ако се чудите какво да правите с вече добавените приятели, то ще ви информирам от кои типажи трябва да се пазите най-много в мрежата. Те са честите носители на „фентъзи” синдрома.
Приятелите от едно време. Помните ли Митко от трети клас? Някога сте стояли на един чин с него и един път сте му ходили на гости. Намерил ви е във Facebook? Е, бъдете сигурни, че ще ви напомня за тези ви преживявания от преди няколко десетилетия всеки път когато ви види он-лайн. Троловете живеят в миналото и ви карат да се чувствате задължени да им обръщате внимание заради доброто старо време. Но ако не сте ги виждали и чували 10 – 20 години, този факт сам по себе си значи нещо. Троловете „от едно време” помнят изумителни детайли за семейството ви. Знаят имената на родителите ви, на братята и сестрите ви. Питат за тях, а всъщност какво ги интересува? Те не разбират от намеци и не осъзнават, че досаждат. Ще ви молят за различни услуги, които вие ще отказвате… Така че единственото решение е блокирането им.
Държа да отбележа дебело, че тук говорим за тролове, а не за загубени приятелства, открити, благодарение на Фейсбук. Вторите не досаждат и ако се интересуват от вас, те плавно ще навлязат отново в живота ви, приемайки промените, настъпили с времето.
Лесно можем да разпознаем троловете „от едно време”. Още с изпращането на поканата за приятелство, те ще напишат нещо от сорта „Помниш как…”. Това е сигнал за тревога.
В голяма част от случаите обаче отдавна изгубените приятели са безопасни. Сигурно наистина са ви харесвали, когато сте били малки или пък просто са искали да добавят още един човек в листата си, за да се изфукат колко са популярни.
Следва продължение…
За fortisimo.eu – Стоян Стоянов
0 коментара