Фортисимо

Вчера си поговорихме за Фейсбук троловете и за един от най-разпространените видове досадници – виртуалните “приятели от едно време”. Те обаче не са единствената заплаха, която ни дебне в социалната мрежа.

Има някои още по-неприятни представители на „фентъзи” героите.

Клубни „авери”

Излезли сте на заведение. За минута попадате в компанията на приятел на приятел, разменяте няколко думи от любезност, а след като се приберете у дома с изненада откривате, че непознатият (непознатата) вече ви е изпратил покана за приятелство в социалната мрежа. Сигурен съм, че поне няколко пъти сте преживявали тази история. Ако усетите, че новият контакт може да доведе до романтична афера, ще натиснете бутона „Приемам” без да се замислите. Но ако беше така – най-вероятно щяхте да се заприказвате по-задълбочено още в заведението. В повечето случаи атаките идват от хора, чието име не сте запомнили, а и май нямате желание да помните.

Терминът „Приятел” във Фейсбук означава, че вие познавате въпросния човек и изпитвате някакви чувства към него. Инцидентните срещи не попадат в тази категория. От друга страна нито един потребител не тълкува думичката „Приятел” по този начин. Напротив, сякаш се състезават кой е по-популярен, изтъквайки като критерий броя на хората, до чиито профили имат достъп. Мисля, че е крайно време администраторите на мрежата да въведат и терминът „Познати”. Но това е тема на дълъг разговор.

Но да се върнем към клубните приятели. Може би е по-добре да ги добавите и евентуално да ограничите достъпа им до профила ви, защото ще е доста сконфузно ако ги срещнете отново в някой бар.

Наистина непознати

Всеки от нас е получавал покана от напълно непознати хора. Ако разгледате профила им може и да откриете, че сте учили в едно училище или, че живеете в един и същ град. Но кой по дяволите е този/тази?! В повечето случаи ги отсвирваме на момента, но дали това е правилното решение? Ами ако наистина познаваме човека, а просто сме го забравили или пък той се е променил много? И тук ще ви се наложи да давате обяснения ако се видите очи в очи.

Призраците

Понякога игнорът е по-неприятен от спама? В последните години Фейсбук се превръща в доминантен комуникатор. Вместо мейли използваме съобщенията в социалната мрежа или пишем по стените си. Постепенно губим навика да използваме други средства за общуване от разстояние. И в един момент когато някой приятел спре да ползва услугата, начините за връзка с него се усложняват. Още повече ако не си е попълнил визитката с информация за името си в Скайп, телефонния си номер…

Но има и друг вид призраци, които са буквално непоносими. Те нямат профилни снимки, не са посочили никаква информация за себе си, но пък имат доста приятели и често влизат в мрежата – просто за да ги шпионират. Вярно е, че Фейсбук е мечтаната платформа за интриганти и клюкари, но е грубо когато позициите не са равнопоставени. Никой не ги кара да си качват детските албуми, но е хубаво да публикуват поне няколко актуални снимки, за да знаем с кого си имаме работа. И вместо само да четат статусите на другите – да споделят и те самите как се чувстват. Социалната мрежа е създадена за комуникация, а не за еднопосочен поглед към живота на другите.

Да си го кажем направо: ако един човек не показва нищо от себе си, само се скатава и слухти наоколо, той няма да има нито един приятел в живота? Защо тогава да има „Приятели” във Фейсбук. Намерете тези Призраци и ги разкарайте от листата си.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов