Фортисимо

Групата „Съпричастността ни прави по добри” във Фейсбук вчера изпрати едно момиче. Изпрати я по пътя й към звездите. С почести, с благодарност, с прегръдка и обич, с голяма човещина, със спомени и с урок...

Всички, които са познавали това момиче отблизо са свидетели на нейния героизъм. Използвам думата съвсем на място и без излишна помпозност.

Веднага правя уговорката, че аз не я познавах. Влязох в тази група съвсем случайно... или пък не. Така във времето станах свидетел на това как група от хора, обединени от човещината си, помагаха на това момиче да пребори страшната болест – с диагноза рак.

Вчера, когато тя продължи напред, но по небесния си път, аз пак случайно... може би, се видях с моя приятелка. Оказа се, че тя наистина познава това момиче и ми разказа нейната история.

Години наред героинята се е грижи сама за сина си, през главата й преминават не едно и две препятствия. Губи близки хора, но не се отчайва. Продължава напред, винаги с надежда и с голямата сила, която може да притежава само една майка. Нито за миг не се предава, въпреки тежката диагноза. Прави и невъзможното да пребори болестта си, да се запази за сина си и да продължи да бъде в неговия живот. Накрая не успява, но печели още време за тях двамата. Така минава границите на човешките възможности, много след като лекарите вече не са давали надежда. През цялото време до нея са един куп други силни жени, които не спират да се борят с нея. Събират пари за лечението й, за терапията й, организират срещи, продават продукти, търсят човек, който да се грижи за нея. До последно се молят за нея и вярват заедно с нея, че никога не трябва да се отказва. Сега, убедена съм, ще направят всичко по силите си, да се погрижат и за нейния деветгодишен син.

Сигурна съм, че всички ние, живите хора, си задаваме въпроси за смисъла на нашия живот. Защо сме тук?

Това момиче е пример за смисъла на живота. Никога да не се отказваш, дори когато има само една малка искра надежда.

Колко други хора живеят ден след ден живота си и нямат такъв проблем, нямат такова изпитание. Не са болни от такава страшна болест, но никога не си дават сметка, че имат голям късмет да е така. Пропиляват живота си в самосъжаление, в безцелно пилеене на таланта си, на любовта си, на здравето си също. Преминат през живота си с мисълта, че нямат късмет и някой е длъжен да се погрижи за тяхното щастие. Мнозина не намерили смисъл на живота си, правят живота на най-близките си ад.

Във вчерашния ден плаках за едно непознато момиче. За мен това е смисълът на живота ни. Да живееш и се бориш така, че да си пример дори за хора, които не те познават...

Ще запомня това момиче. Ето какво написа нейна близка приятелка, това получих аз като урок.

„Жени много обича девиза на тюлените: Трудните неща правим веднага, а за невъзможните ни трябва малко време”.

Групата във Фейсбук е от консултанти на „Орифлейм”, а момичето се казва Евгения Симеонова и е от Русе!

Сбогом, Жени, благодаря ти за урока!

За fortisimo.eu – Нели Русева