Фортисимо

Пари ли са 20 лева, или не са? Задавах си този въпрос от сутринта, с идеята дали ще ми стигнат до заплата. На обяд вече знаех, че дори и да са пари - не стават за нищо. Във време на Световна финансова криза и официално обявена грипна епидемия се пробвах да си купя два геврека от онзи павилион до градската поликлиника.

Извадих двадесетолевката и разбрах, че няма как да стане сделката. Сещате се – „Нямам да ви върна!” Без да се изненадвам, тръгвам към съседния павилион - с идеята да си купя вестник, за да докарам банкнотата до пари, годни за гевреци. Избрах си три печатни издания, докато старателно пропъждах от главата си мисълта, че все още има някаква полза от пресата. Подадох двадесетолевката и стигнах до същото. Сещате се – „Нямам да ви върна!”

Реших, че е най-добре да се прибирам. Накъде така с тези мои пари, дето очевидно не стават за нищо?! Скочих в първото такси. Шофьорът май беше пийнал. Ужас! Пристигаме. Ура!

Подавам двадесетолевката и се започва: „Абе, момиче, откъде да имам да ти върна от 20 лева в 10 часа сутринта? Защо не каза, че нямаш пари?” И тръгваме заедно да харчим моите пари. По пътя разменяме още няколко остри реплики по темата за нахалството да пробутвам двадесетолевка. Влизаме в бакалията. Решавам да си купя мляко, за да увелича шанса да развалим проклетата банкнота.

Не стана! Сещате се – „Нямам да ви върна!” Засрамих се и поисках два лева на заем от продавачката, като оставих в залог личната си карта. Платих на таксито и се прибрах пеша у дома. Взех дребни и веднага отидох да си погася заема.

Отново у дома. Не съм закусвала, нямам вестници, намръзнах по улиците и останах с моите 20 лв. Пари за нищо в един беден свят, обхванат от финансова криза и грипна епидемия.

За fortisimo.eu Силвия Терзиева