Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Лозари, градинари и кръчмари го приемат за свой покровител и пазител на лозята. Чества се на 14 февруари (по стар стил) и на 1 февруари (по нов стил).
За берекет и плодородна година се извършва ритуално подрязване на лозата, придружено с редица други малки ритуали и молитви за здраве и добра реколта.
Всички го празнуваме, но колко от нас знаят какво точно представлява този интересен ритуал – да се подрязва лоза?
Денят на празнуващите започва с изпичане на обреден хляб. Месят го и го пекат жените на изгрев слънце. След това го слагат в нова вълнена торба заедно с варена кокошка, пълнена с ориз или булгур, бъклица с вино, светена вода, пепел от огнището на Бъдни вечер. След празничната църковна служба стопанинът на дома тръгва с другите мъже към лозята, като водят със себе си и гайдар. В днешно време често на лозята ги чакат жени, деца или гости на селото. Лозарят се обръща на изток, прекръства се три пъти и отрязва с косер три пръчки или три корена. Подрязаното място се полива с вино, а светената вода и пепелта от Бъдни вечер се поръсват около корена, след това лозарят благославя с молитва за благоденствие и плодородие. Отрязаните клонки се свиват на венче и се отнасят в дома, където се слагат пред домашната икона. Нарежда се обща мъжка трапеза сред лозята, всеки слага каквото е донесъл. Мъжете избират Трифон - „цар на лозята”, най-възрастният поставя в средата на масата китка босилек, вързана с червен конец. Пита кой иска да е „цар” и всеки може да посегне да вземе китката, но царят трябва да е късметлия, да е имотен, уважаван и през изминалата година неговото лозе да е родило най-много плодове. Ако в годината на „царуването му” е имало берекет, го избират и на следващата година. Мъжката дружина тръгва с песен на уста към селото, като носи на ръце своя „цар”,на главата му има лозови листа, а в ръцете си държи икона на св. Трифон. Обикалят домовете в селото и ги благославят, като пиршеството завършва в дома на „царя”.
На Трифоновден жените не се докосват до остри предмети и сечива. Особено ако жената е бременна, се счита, че ако шие или използва друг остър предмет, ще роди недъгаво дете или цялата година ще е прокълната.
На 14 февруари можем да отпразнуваме също и празника на влюбените Свети Валентин. Той е католически празник, но набира все повече популярност в цял свят. Вече почти е традиция и в България да го честваме, именно защото българинът обича да е влюбен. На Свети Валентин влюбените изразяват любовта си по разнообразни начини, но традицията на празника е да се разменят поздравителни картички, наречени валентинки, заедно с шоколадови бонбони във формата на сърце.
Няма значение кой празник ще изберем да празнуваме, важното е да се обичаме и да ни е весело.
Особено интересен е обичаят на Трифоновден за нас, младите, които по-рядко се интересуваме или присъстваме на различните български обичаи. Затова можем да присъстваме през деня на ритуалното подрязване на лоза, да почетем Свети Трифон, а вечерта да отделим на половинката си и да отбележим и Свети Валентин. И двата празника обаче са свързани с веселие, вино и любов, все неща, близки до ежедневието на един млад човек. Така че празника е истински, когато го празнуваме с душата си.
За fortisimo.eu – Диана Коченджиева
0 коментара