Фортисимо

Винаги се е намирал някой да ми каже, че всъщност съм била ненужно добра и разбираща и затова нещата са толкова объркани. Аз съм объркана. Знаците, жестовете, действията, които съм смятала, че правя за добро към някого, всъщност са били грешка.

Най-интересното е, че почти винаги когато са ми казвали, че съм добра, никога не ми е звучало като комплимент, а като недостатък. Скоро отново го чух, пак по повод на нещо, което много ме обърка и притесни. „Много си добра, затова е така...”, каза една приятелка.

Винаги съм смятала, че не съм достатъчно добра и вероятно е вярно. Аз просто съм наивна да вярвам, че търпението и жестовете на доброжелателност към някого някой ден ще дадат резултат. Никой да не се заблуждава. Ако подадете ръка, прегърнете и кажете добра дума само веднъж, два пъти да е, и не ви разберат, тази кауза е обречена. Никога няма да стане, поне не с този човек. Може да е приятел, може да е близък роднина, ако е от вашето семейство е най най-лошо...

Излиза така, че в стремежа си човек да е добър, много пъти да е добър, се превръща в глупак. От него се очаква винаги да постъпва така и винаги ще има много основателна причина да го прави. Със сигурност сте чували от някого: „Ти не ме разбираш” – ако мислиш нещо различно от него. „Ти си неблагодарен” – ако не постъпваш по начина, по който иска другият човек. „Ти си лош, изнервен, невъзпитан” – ако не търпиш някой да се държи с теб така както ти не желаеш...

Примери колкото щеш в живота ни.

Най-сложно е с близките, които не можеш да избереш. Работното място можеш да смениш, дори много да ти е трудно. С приятелите също можеш да се сбогуваш, дори да страдаш, но близките ти хора... Те ще останат твои близки, дори да отидеш на края на света. И ще страдаш, и ще плачеш, и трябва да се научиш да живееш без тях...

Няма нищо по-хубаво от това да сме добри, да сме състрадателни, отзивчиви, да сме готови да помагаме на хората до нас. Но е добре и да помним, че никога не трябва да изпускаме мярката. Дори добрината и разбирането един ден се обръщат срещу нас. Мъдрите хора казват – няма ненаказано добро...

И не за друго, не за това как изглеждаме в очите на останалите. Когато някой е добър към нас, разбиращ, ние хората сякаш ставаме ненаситни и искаме това да не свършва. Ако това спре, ставаме нападателни, защото усещаме липсата му. Не е важно как ще изглеждаш в очите на хората, които си лишил вече от твоите жестове и каква вина ще се опитат да ти вкарат. По-важно е ти как ще се чувстваш след това, колко ще те боли, колко опустошен ще се чувстваш и колко време ще ти трябва отново да станеш цял и да продължиш напред.

Не слагайте знак за равенство между добър и глупав. Никога! Направи добро и го хвърли в морето, но не го прави до безкрай! Трябва да има доза, за да бъде оценено доброто!

За fortisimo.eu – Нели Русева