Фортисимо

Преди години момчетата задължително канеха момичетата на кино. Ритуалът беше такъв. Даже си беше много специален. Сега май не е така. Факт е, че в Шумен работи само едно кино – „Херсон”.

Може да побере 760 души – това е една от най-големите закрити сцени в града ни. Залата напоследък обаче се пълни единствено по време на избори, когато страстите са далеч от любовта, а надеждите на хората просто отиват… на кино.

В „Херсон“ прожектират филми само ако се съберат зрители. Уютът през зимата идва от два калорифера, които отопляват кабина с 50 стола, а киноманите гледат Големия екран през прозорец.
Не любовта, а любопитството ме отведе в Регионалната библиотека, където се порових из фондовете.
Там научих, че киносалонът е открит в края на 1977 година. Тогава е оценено като най-съвременното в страната. Самостоятелна сграда, с модерно обзавеждане и широкоформатен екран. Факти, които аз не знаех, защото по това време още не съм била родена.

Стана ми още по-любопитно (а това е друг вид любов) и се потопих в историята. Рождената година на първото кино изобщо в града ни пък е 1910, Тогава тук се заселва инж. Йовчев, останал в източника само с фамилията си, След като завършва висшето си образование в Германия, той донася от там портативна кино-прожекционна машина с няколко филмчета.

Инженерът се сприятелява с Димитър Димитров, който има работилница за ремонт на велосипеди, грамофони и фотоапарати. Тоест – последният е очевиден капацитет по механизмите! Двамата решават да правят кинопредставления на закрито. Това става в „Начокицовото кафене“, което е било някъде около сегашното читалище „Добри Войников”. Начо Кицов бил богат човек - притежавал и хотел в същия район. Прожекциите вървели много добре, но ненадейно инж. Йовчев напуснал града.
Една от версиите е, че може и да е убит от своя съдружник. Това не знам, а и се отдалечава много от темата за любовта и киното. Но именно техничарят Димитров, заедно с нов партньор – Яко Суроджон, създават официално първото кино в Шумен с името „Сан Стефано”. За тази цел преустройват „Начокицовото кафене“.

Не мисля обаче, че тогава киното е имало нещо общо с любовта, освен към самото него. Представям си всичко като на лента. В задименото кафене, между разговорите за политика, се е излъчвал интересен филм. Със сигурност прожекцията е секвала разговорите, но е пораждала много други.
Може би, четейки това, у вас също се пораждат мисли или спомени, свързани с кината в града ни. Отдайте им се, защото филмът не свършва до тук. Разбира се, че ще има и втора серия. Веднага след антракта...

За fortisimo.eu – Светла Крумова