Фортисимо – това е лично!

Нали знаете онова усещане в стомаха – близо до слънчевия сплит, което те кара да вибрираш и летиш? Ето това преживях на премиерата на This Is It.

По една щастлива случайност бях в Лондон, намерих билети в Интернет и, разбира се, гледах филма в Кино Одеон, за да е пълна класиката.

Не съм от страстните фенове на Майкъл, не съм следила живота и творчеството му отблизо, но си дадох сметка, че той е част от моя живот. Преживяла съм най-големите му хитове, учила съм Лунната походка, тананикам си песните му, когато съм усмихната или тъжна. Неговите специфични движения и танци неминуемо присъстват по някакъв начин в клубовете или по партита. Има го и на витрините на магазините.

Той вкара доста елементи в модните тенденции на 80-те и 90-те. Вталените сака с двуредови лъскави копчета, подплънките, тесните панталони... А най-вече разбрах, че присъства в живота ми с емоцията. Онази емоция, която те кара да вършиш дори обикновените неща по-добре и с любов.

Удоволствието да гледаш Краля на поп музиката (дори само на екран) е невероятно. Да видиш подготовката на едно грандиозно турне, да влезеш в кухнята, да усетиш атмосферата на репетицията на една истинска звезда от световно величие… За мен бе невероятно изживяване.

Жалко, че Майкъл го няма.

Хората сме така устроени, че когато един необикновен човек си отиде, трудно приемаме смъртта му. Склонни сме да вярваме, че има нещо тайнствено, завоалирано, мистично, нещо скрито. Когато животът на един такъв човек е бил уникален, когато е оставил толкова много след себе си, ни се иска да знаем, че и моментът на смъртта му е велик. Забравяме, че и великите хора са просто хора, подвластни на законите на природата.

Сещам се какво пише в Тибетската книга за живота и смъртта: „Единственото сигурно нещо в живота на човек, след неговото раждане, е смъртта”. Тъжно, но факт.
И пак търся онова усещане в стомаха. Гледам и усещам.

Опознах ли Майкъл? Видях твореца – Майкъл зад кулисите – фин, емоционален, чувствителен, идеен, изживяващ песните си с цялото си същество. Да участваш във всеки детайл от подготовката на грандиозен спектакъл е дисциплина и професионализъм. Да изпълваш и осмисляш пространството е умение, велик талант. Това видях. Не лъскавия, не ексцентричния и мистичен образ, през годините издиган на пиедестал, а друг път очернян.

Видях работещия Майкъл, вдъхновяващ, мислещ, отправящ послания за един по-добър, по-смислен и отговорен свят. Невероятен глас, хореография, костюми, изпълнение, идеи, сюжети, добър екип, и много хъс и любов. Кои сме ние, как живеем и правим ли всичко с любов? Знаем ли пътя и за къде бързаме? Какво даваме на децата си и правим ли го с любов? И, незнайно защо, но нито веднъж не ми хрумна думата „комерсиализъм”.

А какво ще кажете да се изучава живота и творчеството на Майкъл Джексън в училище? В едно с Моцарт и Бетовен?

Какво видях, какво научих? Опознах ли Майкъл? В търсене на онова усещане, което ме прави по-истинска и по-аз, си купувам пак билет. Мястото на киното няма никакво значение. This is it.
 
За фортисимо - Светла Кюркчиева