„Ще ходя от град на град и ще представям тази моя книжка, но се чудя кой ли ще се впечатли? Кой се интересува от това? Един мой приятел ми каза: „България е заспала страна, българите вече са заспали, заспала работа”.
Казвам му, толкова хора идват, искам още повече да се въодушевя, и да е повече от това, което е сега. Само че Азис ходят да го слушат 20 000 човека. И аз искам да има 500 или 5000 човека, да ме чуят и да търсят моите книги. Моят роман „Алкохол”, който миналата година стана роман на годината, обявен от 24 часа, е продаден в не повече от 2 000 бройки. Е…си българите, които отиват да слушат Азис, но не си купуват един роман. Нямам нищо против Азис, това е само сравнение.
Ако направя един паралел – и Левски никой не са го е… едно време. Хората са си стояли в техните красиви, възрожденски къщи, които и тогава са били толкова красиви, колкото и сега. Та, стояли са си в красивите къщи и не са мърдали. Следвали са го двама, трима, петима, но повечето са си стояли на топло в красивите си къщи. Това е положението в България. Трябва да има хора, които да обикалят тези къщи… и тези заведения и да казват е*а си майката, хайде дайте тук нещо да дадем, нещо да направим…
Сега като се замисля, аз изобщо не мразя Азис. Това е едно симпатично и като че ли умно момче, което е живяло доста лош живот. По някаква странна нишка прилича и на моя живот. Единственото, което аз познавам е моят живот. Моят живот, който е бил достатъчно сложен, който аз непрекъснато рециклирам и описвам и описвам и рециклирам. Имал съм предостатъчно време да го осмисля, да го преживея и да го описвам във втората половина от живота си. Бил съм психиатър, и лекар, и журналист и сценарист на повечето предавания, които сте гледали и псували и сте се питали - кой ли ги пише тези простотии. „Пълна лудница”, „Каналето” и предишното шоу на Слави „Хъшове”.
Минавайки от едно в друго поприще, от една в друга локва, за да крякам, аз виждах живота от какви ли не ъгли. Имало е периоди, в които съм бил цъфтящ, млад, надебеляващ и смешен лекар. Имало е години, в които съм бил мъртъв от алкохол и наркотици писател и поет. Живял съм толкова бедно, колкото ако се съберат всички тук и си съберат бедността ще бъде една четвърт от моята бедност. Преживял съм толкова много и съм видял толкова ъгли на живота, а нищо не познавам от този живот. Това е най-хубавата позиция за един писател – да става все по-наивен и все по-ококорен в живота. И да го познава все по-малко и да се опитва да го опише все повече”.
„Любовта на 35 годишната жена” е третият сборник разкази на автора, излиза шест месеца след дебютния му роман, носещ името „Алкохол”. Сборникът съдържа 11 разказа.
„Кучката Лора” ни прочете Калин Терзийски, най-дългият разказ от сборника.
„Написал съм този разказ в мрачната 2002 година. Моите разкази са писани от 2002 до 2008 година. В 2008 година аз отказах алкохола, цигарите и месото, и онова нещо, от което имах косми между пръстите на ръцете ;)”.
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара