Фортисимо

Стрес, ГМО, замърсяване. Три фактора, които значително съкращават живота ни. Ако добавим и генетично предопределените болести… краят наистина изглежда близо.

Да, ама не… така ще ни кажат жителите на малкия американски град Розето (с население 2 хил. души), където сякаш са открили тайната на дълголетието.

Историята на населеното място започва от 1882 г. Тогава 11 италианци емигрират в Америка. Първоначално живеят в квартал на Ню Йорк, а после се местят на запад. Установяват се в близост до градчето Бангор, Пенсилвания. В следващите няколко години от Италия пристигат още стотици семейства. Оформя се една затворена общност, която живее почти анонимно.

Всичко се променя през 50-те години на миналия век, когато семеен лекар от околията съобщава на гастроентеролога Стюарт Улф, че в практиката си почти не е виждал жител на Розето под шейсет и пет години, който да страда от сърдечни проблеми. Улф е поразен. Това твърдение звучи нелепо. Тогава инфарктите са били истинска напаст. Те са сочени като основна причина за мъжката смъртност.

За да провери твърдението, Стюарт Улф започва мащабно проучване. С помощта на колеги и студенти той проверява всички смъртни актове за години назад. Анализира съществуващите медицински картони. Дори през 1961 г. започва лично да преглежда гражданите на Розето.

Резултатите са невероятни. В историята на италианската общност няма случай на човек, който да е получил инфаркт, преди да е навършил петдесет и пет години. При мъжете над шейсет и пет години смъртността от сърдечни болести е два пъти по-ниска в сравнение със средната за страната. Всъщност смъртността в Розето, без значение от причините, е с около 35% по-ниска от нормата в САЩ.

И понеже няма очевидна медицинска причина, която да обяснява тези факти, Улф включва в изследването си и социолога Джон Браун. Чрез многобройни интервюта той установява, че в Розето няма самоубийци, наркомани и алкохолици. Престъпността почти не съществува. Всички ходят на работа и никой не разчита на социални помощи. Дори стомашните язви са твърде рядък проблем. Тези хора умират от старост.

Ненормалното здраве на жителите на Розето не може да се обясни със специфично хранене, пренесено от Европа. Оказва се, че те хапват доста нездравословно – твърде мазни храни и прекалено много захар. Затова доста от хората са с наднормено тегло. Не са известни със спортните си заложби, а по-скоро с любовта си към тютюна.

И понеже американците от италиански произход са компактна група, за да се провери дали генетичният им материал не може да обясни крепкото им здраве, изследователите са открили техни роднини в други краища на Щатите. Оказва се, че останалите италианци съвсем не са в такава форма.

Проверяват и природните особености на местността в Пенсилвания, но близките градчета не могат да се похвалят с показателите за здраве и смъртност на Розето.

Стюарт Улф стига до заключението, че тайната на италианската общност не се крие в храната, гените, упражненията или околната среда. Тайната се крие в самата общност.

Жителите на Розето поддържат изключително активни социални контакти помежду си. Ходят си на гости, говорят си на улицата, готвят заедно в задните си дворове. В повечето домове живеят представители на три поколения. Ходят редовно на църква. А по-богатите не се перчат с парите си.

Те са здрави – не заради някой външен фактор, а заради света, който създават около себе си.

Може да си представите как са приети изследванията на Стюарт Улф. Вместо да се позове на гени или физиологични процеси, той говори за тайнствената и сякаш магическа сила на това хората да се спират на улицата и да разговарят един с друг. И за ползата от съжителството между поколенията…

Неговото откритие обаче подлага под въпрос общото разбиране за дълголетие. Учили са ни, че всичко зависи от гените и от решенията, които взимаме: храна, спорт, работа и медицинско обслужване. Никой не е свикнал да мисли за здравето от гледна точка на общността, а май трябва.

Затова ако ме срещнете по улицата, спрете ме да си поговорим!

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов