Фортисимо

„Всички сме от село” находчиво обобщи героят на Тодор Колев в култовия български филм „Опасен чар” и сложи своя отпечатък по вечната и особено болезнена през социализма тема за гражданите и селяните.

„Всички сме от село” днес е тихото оправдание на поне две трети от жителите на София. Те без да подозират влизат в определението на Иво Андрич за провинциализма като духовно състояние. Този аспект по темата обаче, не е в основата на текста, който зачитате.

Цяла седмица живея с тревогата, нахлула в дома ми, от серия телевизионни репортажи, говорещи за близкия край на българското село. Институтът за изследване на населението и човека към БАН обяви, че в около 200 села у нас вече не живеят хора. Села-призраци от изоставени къщи. В близо 500 села пък има не повече от 10 жители. В България вече не съществуват села с над 7 000 жители. Според Института след 2060 г. у нас почти няма да има селско население. Тревогата от предоставените данни се засили и от еднозначната реакция на всички около мен. Цъка народът и съжалява за чутото. Спомних си, че бащата на един мой приятел от години се занимава с обреченото бъдеще на българското село. Ей така, любителската. Разбрах, че изчезването на българското село хем е обективно обусловено, хем се възприема с обилно количество обществена тъга.

Какво е туй социално формирование, с което сме на път да се разделим? В Уикипедия намирам нещо като определение на мястото, където моите съученици задължително бяха отпращани по време на ваканциите: „Селото е вид селище, което обикновено е по-малко от града”, пише в тази енциклопедия и продължава. „До началото на Индустриалната революция и усилената урбанизация селата са били най-популярните форми на местожителство на почти всички места по света”. Следователно, самата дефиниция за този вид населени места говори за мащаб и минало.

Парадоксалното е, че това далеч не означава, че селото у нас умира. Поради мащабите на страната ни има толкова много градове, които са си чисти села, погледнато в сравнителен план. Колкото до усета за някаква историческа обреченост, то той е жив и в някои от наистина големичките български градове. Тоест – тезата ми е, че българското село се изменя, но не умира. Дори твърдя, че новите български села са по-големи.

В тях също се топлим на дърва. Няма нормално здравно обслужване. Няма кино, а културният живот се върти около читалищата. Спортът не събира публика, а професионалният футбол е заменен от аматьорска лига. В тях отново се дават приоритетно пари, за да накиприм мегдана и местния парк, а боклука изхвърляме на нерегламентирани сметища.

Не селото, а градът умря в България!

Може би, защото всички сме от село!

За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: villavelika.hit.bg)