Фортисимо

Няма да го представям дълго. Някои го наричат „Човекът-глас”, той нарича себе си космополит. Аз го усетих като всеки творец – чувствителен, вярващ, звезден и земен.

Краси Аврамов е музикант, успял да сбъдне американската си мечта, но дали е успял да сбъдне българската?! За най-важните неща в живота на всеки един човек – разговаряме с него откровено, без пози и без условности!

Нели Русева: Много години си живял в Америка, разкажи как реши да заминеш?

Краси Аврамов: По онова време, когато взех това решение, бях достигнал върха на кариерата си тук в България и, разбира се, като всеки един човек с големи цели и амбиции, родината ни вече не ми стигаше. Исках да бъда известен по цял свят, исках хората по земното кълбо да говорят за мен. А къде другаде можех да го постигна, ако не в страната на мечтите? Така за първи път прекосих океана и започнах да градя себе си в Щатите.

Нели Русева: Какво от Америка никога няма да забравиш?

Краси Аврамов: Отношението на хората, техният манталитет! Българите често си мислят, че американците лицемерничат, и че всъщност не са толкова любезни и мили както ги виждат по филмите, но грешат. Това там е въпрос на добро възпитание и веднъж преживял Америка, трудно я забравяш и често след това правиш сравнения между тук и там.

Нели Русева: Кога ще ги стигнем американците?

Краси Аврамов: Нека първо да отбележа, че всички сме хора, всички носим в себе си едно и също, но някой от нас решават да го развият, а други просто отказват. Това дали ще ги стигнем зависи от нас, от нашите постъпки и действия. Не е нещо невъзможно, но дали ще наложим собствената си воля, за да го осъществим, това е друг въпрос.

Нели Русева: Познаваш много звезди, холивудски имам предвид, коя от тях те впечатли най-много?

Краси Аврамов: Мисля, че всички, малко или много са ме впечатлили по свой си начин. Брад Пит, Мила Йовович, Лиса Мари Пресли, Джейк Гиленхал, Джесика Симсън, Майкъл Вартан и много други имена, с които се познавам могат да впечатлят само с присъствието си. Все пак това е част от холивудския блясък. Но ако трябва да съм честен, с поведението си най-много ме изненада Дженифър Гарнър, която срещнах на снимачната площадка на "Наричана още". Трябваше да се снимам в един от епизодите на сериала, чието действие се развиваше (уж) в България. Дженифър бе изключително земна и непринудена, често по време на почивките между сцените или хранейки се, с нея сме си разказвали шеги и сме се смели до полуда. Тогава разбрах, че да запазиш себе си, въпреки всичко, е нещо достойно за възхищение.

Нели Русева: Защо се върна в България?

Краси Аврамов: Не съм се върнал окончателно. Налага ми се постоянно да пътувам от едното на другото място.

Нели Русева: Вече много са те питали, но те моля – разкажи твоята истина за Евровизия?

Краси Аврамов: Истината за това какво се случи, съвсем скоро излиза в моя роман – "Между два свята". Вътре не е спестена нито една случка около този музикален форум и в същото време книгата разкрива и живота ми зад граница, като от близо проследява значимите за мен събития. Очаквайте "Между два свята" през месец март.

Нели Русева: Обиден ли си, огорчен ли си от всички скандали около конкурса? Или вече си простил?

Краси Аврамов: Бил съм и обиден, и огорчен, и наскърбен, но това остава в миналото. Най-големият акт на сърцето е прошката, това съм го разбрал отдавна, а ако съм научил нещо от престоя си в Америка, то това е да не бъда агресивен или озлобен. Така че каквото станало – станало. Какъв е смисълът да страдаме и да живеем в миналото, когато бъдещето предстои?

Нели Русева: Кой те откри за музиката?

Краси Аврамов: Заслугите за това мога да препиша на майка ми, която беше народна певица. Още когато бях малко дете, тя ме вземаше със себе си по турнета и ме караше да пея с нея на сцената. Тя ме научи, че чрез музиката човек може да изрази себе си, че музиката е език, достъпен за всички, независимо от коя раса си или коя вяра изповядваш. Песента може да изрази чувства, да разкаже истории, дори да направи хората по-добри. Когато думите не стигат, музиката е най-добрата изповед. Никога няма да забравя това на което ме научи майка ми и винаги ще й бъда благодарен.

Нели Русева: Помня твоя първи албум, имаме го в нашето радио и помня, че когато за пръв път чух как пееш бях много впечатлена! Как направи първия си албум?

Краси Аврамов: "Silent voices" е моето първо "бебе" – продукт на неуморна работа, изключително много труд и разбира се на солидна доза любов. Гордея се с това което аз и целия ми екип направихме тогава и съм благодарен, че успях да работя с хора които вярваха в мен и желаеха осъществяването на албума не по-малко мен самия.

Нели Русева: Над какво работиш сега, да очакваме ли нови песни, албум?

Краси Аврамов: Съвсем скоро, заедно с книгата (за която вече споменах ), излиза и новата ми песен – "Пустинен океан". Тя е балада на български език, с ориенталско звучене и е нещо ново за мен. Записана е заедно с варненския симфоничен оркестър, музиката е на Стоян Стоянов, а текстът на Емилия Марянска.

Нели Русева: Краси, имаш ли приятели сред българските музиканти?

Краси Аврамов: Да, имам. Силвия и Теди Кацарови, Етиен Леви, Васко Петров, Васил Найденов, Ивелина Балчева, както и Орлин Горанов, са едни от тези мои приятели-колеги. Макар и цялата злоба, която се изсипа върху плещите ми преди три години, тези хора останаха с мен и винаги ме защитаваха. Искрено им благодаря, за това което направиха тогава.

Нели Русева: Как ти изглеждаше конкурса Евровизия тази година, българските парчета имам предвид? Какво мислиш за песента на Поли Генова - "На инат"? Смяташ ли че има някакви шансове Европа да я хареса?

Краси Аврамов: Тази година не съм гледал избора на българска песен за "Евровизия", тъй като бях изцяло погълнат от работа около книгата ми. Така че нямам наблюдения над творбите на изпълнителите и тяхното представяне. Колкото до това дали българска песен ще се хареса на Европа, колкото е възможно – толкова и не е. Но това няма никакво значение. По-важното в случая е в коя гео-политическа група ще попаднем. Преди известно време, когато казвах именно това, много хора бяха срещу мен, мислейки си, че всичко което е нужно, за да стигнеш до добро класиране, е просто да имаш хубава песен. Обаче след поредното явяване на България на "Евровизия", като че ли хората започнаха да разбират, че са грешили. Най-важното е страната ни да се представи достойно, жалкото е че хората го разбраха чак две години след като се помъчих да го обясня. Но по-добре късно от колкото никога, нали така?

Следва продължение…

За fortisimo.eu – Нели Русева