И ако и тогава обществото вижда в това само сензацията или разчита явлението като „личен проблем”, тогава определено трябва да се лекува обществената чувствителност и осъзнатост.
Ако домовете ни са се превърнали във врящ казан, пълен с агресия, събрал неудовлетвореността ни, ако детето ни расте в енергията на взаимната ненавист, озлобление, сляпо насилие... какви могат да бъдат очакванията ни за бъдещето на това общество? Децата, които живеят в подобна атмосфера, познават тези модели на съжителство, тези средства за решаване на междуличностни конфликти и тези начини за справяне със стреса. И после се чудим на взрива от детска престъпност.
Юношите имат по-ниска степен на самоконтрол, ниска устойчивост към безсилието, негативна самооценка (която възрастните подкрепят усърдно), враждебна интерпретация на социалната ситуация, която задружно утвърждаваме, преобърната представа за ценности, скала, където успехът на всяка цена е на върха, а невидими в подножието са „аутсайдерите” – Солидарност, Съчувствие, Милост, Толерантност, Обич.
Да отворим съзнанието и чувствителността си към укривания и за това още повече ескалиращ проблем за насилието у дома. Проблем с пагубни за обществото последици. Това е призивът на Център „Споделеност”, сдружение на психолози, лекари, педагози, социални работници и хора на изкуството.
Нашата благотворителна кампания „Дом без насилие за нашите деца” продължава с група за семейни констелации (вид фамилна терапия). На 4 март от 17 до 19 часа каним всички заинтересовани на среща разясняваща характера на този тип терапия. Тя ще се проведе в Шумен, Хоспис на милостивия християнин (зад хотел „Шумен”). На 5, 6 март ще се работи с терапевтична група по проблеми на взаимоотношенията в семейството, стереотипите на насилническите модели на съжителство.
Агресията и насилието помрачават и парализират живота ни. Заедно и умно да се противопоставим на този стил на „оцеляване”.
Виж още: Изкуството на малките съзидателни крачки към доброто
За fortisimo.eu – Румяна Симеонова
0 коментара