Фортисимо

Глобалното село

 

За какво служат монетите

Може и да сте виждали бижута от монети, но едва ли сте подозирали, че металните па�...

 

Мускули и цветя

Сигурно си спомняте за цветната фотосесия на Симона Грошевска. В подобна посока �...

 

Часовникът е органайзър

Показвали сме ви доста иновативни часовници, но Shoulda Woulda Coulda е наистина специален...


Скоро и аз ще си тръгна...

Е-мейл Печат ПДФ

Скоро и аз ще си тръгна...Мисълта за заминаване някъде навън никога не е била в главата ми. През всичките години, в които съзнателно избирам къде да живея, какво да работя и кое да е важно за мен, това не ме е вълнувало. Минала съм през много неща.

Била съм огорчена и обезверена от това, че след едно полувисше и две висши образования, още по времето на социализма, бях съкратена от работно място. Просто защото трябваше да назначат етнически кадър (туркиня). Борих се за работно място с конкурс, спечелих го и пак не работих там, защото някои неща просто не са писани да се случат. Дори в най-големите си разочарования, не съм си помисляла, че искам да замина и че тук не ми е мястото.

Сега обаче, когато част от мечтите и илюзиите ми умряха или потънаха някъде надълбоко в големия чувал на проблемите и грижите ми, все повече мисля, че трябва да замина. Сега, когато отговарям не само за себе си и собственото си благо, когато понякога нощем не заспивам, мисля за моето момче. Мисълта за заминаване някъде все повече и повече не ми дава мира. Не защото се отказвам лесно или ме плашат трудностите, аз никога не съм живяла лесно, от дете. Тревожи ме мисълта, не само с какво ще нахраня детето си, а и на какво ще го науча. Защото каквото и да му говоря, каквито и примери да му давам на думи, той вижда какво правя. Това е най-важното!

Помня още от дете, как майка ми отговаряше на всеки мой, сега отчитам логичен въпрос. Например – кога ще имам такива обувки, кога ще ми купиш дънки... защото приятелите и съучениците ми имат. Отговорът беше: тези деца имат бащи, а ти не, когато мога ще ти купя, виж и еди си кой също няма... Така се сравнявах години наред, с тези които нямат. С годините разбрах, че това е губещата позиция и губещата теория. Години по-късно разбрах, че човек не трябва да живее така и че трябва да има повече мечти, както и повече амбиции. За съжаление и в такава държава ни се пада да живеем. Уж все повече се стремим към стандартите на онези, които живеят по-добре от нас, но неизбежно ни сравняват и с онези, които са като нас, че и по-зле. Плащаме някакви стари сметки, които дори не знаем какви са. Чакането и сравняването нямат край. Светът сигурно е голям и спасение дебне отвсякъде, както в онзи наш филм. Човек трябва да опитва и да рискува, дори когато всичко изглежда изгубено и безнадеждно.

Отказвам да живея примирено и като аутсайдер в собствената си страна, която толкова много обичам, но тя май мен не.

Отказвам като вляза в магазина да избирам – хляб или мляко, олио или любимото саламче на сина ми. Отказвам да му отговарям, така както някога майка ми на мен – другите имат, но те имат бащи...

Отказвам да изпадам в паника всеки път, когато се разболее и трябва да купя лекарства, защото парите са били отделени за обувки. Много патриоти ще ми скочат сега, нищо де, аз знам – ситият на гладния не вярва. Един гол патриотизъм колко струва, всеки сам да преценява.

Скоро и аз ще си тръгна, нищо страшно, просто още двама българи по-малко.

Честит празник, Мила Родино!

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: skandalno.net)

 

4 коментара

  1. Ц-це Русева... ще се опитам да бъда максимално кратък! Поздравления за статията. Малко или много и аз се виждам като герой в тази "приказка". ИСКАМ, много искам да остана да живея и да се развивам в България. За съжаление обаче действителността е друга и Вие сте я описали точно .... За обикновения българин, обичащ родината си, остава само едно нещо. Да търси спасение другаде и да се надява един ден да се завърне и да живее в една преобразена държава! "нищо страшно, просто още двама българи по-малко" ..... не е тъжно.. страшно е !
  2. До болка познати думи и ситуации! Жалко е, че никой от управляващите не се замисля, че възпитаваме душевни инвалиди без самочувствие и с безброй комплекси, заради ситуацията, в която ни поставят години наред! На всеки 4 години отиваме със свито сърце и гражданска отговорност да гласуваме с мисълта, че тези няма да са като другите, че те ще осъзнаят, че е по - важно хората да мислят как да работят и отглеждат с любов с децата си, а не със свито сърце и със задавени сълзи в гърлото да им обясняваме, че ние не сме като другите.... Жалко господа и госпожи настоящи и бъдещи управляващи! Жалко! Явно забравяте, че палачинката се обръща! Може вие или вашите близки да попаднат в средите на низвергнатите някой ден! Като влезете в парламента се имате за богоизбрани, не не бог ви избира - а ние! Не го забравяйте!
  3. Обичам те, Нели, остани! Звучи тъпо, ама си заслужава... Защото сме ние, защото тук са костите, защото тук са повелите, защото тук е писмото, защото тук е майката, защото тук е млякото, защого тук е мартеницата, нестинарството, кукерите, олелиите, знахарите, шарената черга, огънят..... тук е всичко от което имаме нужда. Само ги няма напоследък човеците - онези съвременните Левски, Ботев, Караджата, Райна и другите, дето трябва да са в нощите ни, за да ни държат будни в името на бъдещето ни.... Сигурно някой ще го нарече популизъм или инфантилност, но го чувствам.... Остани, Нели, ВАЖНО Е - НИЕ СМЕ ПОСЛЕДНИЯТ НАПЪН И СЛЕД НАС.........................
  4. Статията е перфектна!А темата е...........изумително объркваща!Аз казвам на автора,или на героя от статията - замини и вземи решение от там- все пак билетите вече са двупосочни!И тук винаги ще има дом и приятели!Но тъжното е,че отдалеч някои неща променят тежестта си, натежават други и човек застава в недоумение и в колебание между два свята- тук е невъможността да живееш така,а там е нежеланието да го правиш по начина, по който ти се предлага.Така че нещата са многа по- сложни,отколкото изглеждат!Аз лично избрах да живея тук, въпреки всичко!На децата си им предоставих инофрмиран избор - нека те вземат своето решение, но им казах да го направят без колебание и веднъж завинаги!Защото най- важното и за нас и за тях е да са щастливи там,където са, с това,което имат!

Добавете коментар

Сподели във Facebook

Ново от Това е лично

Реклама

Д-р Стефанова e стоматолог ортодонт с практика в гр. Варна. В кабинета се предлага ортодонтско лечение на неправилно подредени зъби, нарушени съотношения на зъбни дъги и челюсти за деца и възрастни. Поставяне брекети и ортодонтски апарати.

ЦБА-БЪЛГАРИЯ ООД поставя началото на Верига Супермаркети CBA на 23 юни 2003 година със 86 обекта в 15 града в България. Днес ЦБА България е една от най-големите и най-бързо развиващи се вериги супермаркети за търговия на дребно в нашата страна с повече от 200 обекта в повече от 42 населени места.


Вход за потребители

Слушай Форте радио он-лайн

Хороскоп

ВиК - Шумен ООД

В и К - Шумен” ООД

Още от Това е лично

Мебелни магазини КЕДЪР - директен внос на кожена мека мебел

Лично във Facebook


Κατασκευή ιστοσελίδων
joomla modules templates
You are here: Home Това е лично Това е лично Скоро и аз ще си тръгна...

Приятели

  • Форте радио - силата да бъдеш информиран
  • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
  • Лимонче с лед - блогът на Рошо
  • Българите в Австрия - блогът на списанието
  • Бела - онлайн издание
  • ШУМ.bg - newspaper online
  • Шумен City - Порталът на Шумен
  • Ventsislav's blog – блогът на Венци Сотиров

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

  • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
  • Телефон: 088 683 538 6
  • Email:  и
  • Реклама: 054 / 801 414, 0888 202 858, 0887 280 508, Факс: 054 / 801 414