Честит национален празник, България! Отново е 3-ти март. Денят на въпросите, а не денят на отговорите за нерадостното ни съвремие. Денят на българските дилеми.
За свободата и несвободата. За подареното и извоюваното. За филите и фобите. За любовта и омразата. За това каква държава сме имали и каква имаме днес.
Сигурен съм, че не само на мен ми прави впечатление случващото се около 3-ти март в полето на пишещите и четящите българи. В полето на духовна България. Убедих се, че не само аз правя отчаян опит да опиша гордостта българска. А опитът винаги се проваля, преминавайки естествено към самобичуващи племето ни думи. Като текста на Павел Петев, публикуван в Е-вестник вчера и взривил приятелите ми във Facebook.
Добре. Да не обобщавам. Възможно е тези мисли да са поколенчески. Като си давам сметка, че с Петев сме от онези, които посрещнаха последната българска демокрация на около 20 години. Възможно е само тези, които днес сме на около 40 да мислим така. Да страдаме за общото ни съучастие в проваления проект „България”. Възможно е да е така, но това не прави бъдещето по-добро. Защото от един провален проект няма как да се роди друг полезен проект. Точно както от проваления проект за Санстефанска България се роди днешната българска държава.
Днес празнуваме един провал!
Когато видни историци ни обясняват, че 3-ти март е национален празник, защото е символ на държавността – ще трябва да ни обяснят и това. Защото този ден задава въпроси, а не дава отговори за нерадостното българско съвремие. Защото няма как да празнуваш държавността, когато всички са склонни да пеят със Слави Трифонов, че „Няма такава държава”.
Днес празнуваме проваления проект „България”, а на 24 май ще празнуваме България, която можехме да съградим.
С ум и разум!
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара