Фортисимо

Спомням си, когато бяхме малки, с брат ми правехме отражения на различни животни с ръцете си. Аз кръстосвах двете си длани пред светлината, идваща отвън, и на стената се отразяваше птичка. Той сплиташе неговите и правеше глава на вълк…

Двата силуета оживяваха с всяко движение на ръцете. Беше забавно. Тогава не ми е идвало на ум дори, че точно такива изображения китайците ще превърнат във филм през ХVІІІ в. Европейците ще го донесат от там и ще го усъвършенстват. За да може днес да прочета в аналите, че през 30-те и 40-те години на ХІХ век киното в Шумен е с впечатляващ възход.

В кинотеатъра „Одеон” (създаден на 12 юни 1912 г.) се прожектират френски, унгарски, чешки и шведски филми. Във Военното кино (от 5 юни 1926 г.) излъчват холивудски, германски, испански и италиански продукции, а в читалище „Архангел Михаил” (сегашното „Добри Войников”) въртят руски, полски и английски ленти. Какво киноразпределение, а!

През 1953 година се създава и кино „Република”. То било в района на гарата и всъщност си е преустроен стар склад. Прожектирало е нон-стоп един и същи филм – мечтата на пътници и военни (последните просто се отдавали на любов с гаджетата си по задните редове).

За кино „Георги Димитров” не разбрах кога е създадено. Но пък знам кога изгоря – през лятото на 1994 година, по време на най-успешното Световно първенство за българския национален отбор по футбол. Тогава заобичах този спорт, или по-скоро – май обичах купоните покрай мачовете.

Помня и кино "Млада гвардия", а в дупката под него, наречена "Култура", за първи път гледах филма „Време разделно” (не знам защо, но това е единствената лента, която си спомням, че съм гледала на голямото кино). И то вече не съществува, май по едно време беше седалище на някаква църква.

Когато разказвах всичко това на мъжа ми, се сетихме и за още едно кино – влизаше се от страничен вход на „Херсон”. В залата имаше голям бар, там си поръчвахме за пиене и гледахме филм. Сетих се и за още нещо – нашата любов не мина през киното. Но пък обичаме хубавите филми и винаги с удоволствие ги гледаме, макар и само вкъщи.

За fortisimo.eu – Светла Крумова