Чували ли сте този израз: „Да ти избият чивиите!”. Възможно е да сте, но предвид архаичния му характер е абсолютно възможно и да го чувате за първи път. Също толкова възможно е и никога да не сте се замисляли за етимологията на думата „чивии”.
Кратката справка в тълковния речник ще ви разкрие, че става дума за клин, гвоздей или нещо втъкнато, което подлежи на избиване. Разбира се, всичко това в множествено число.
В този ред на мисли „избиването на чивиите” е нещо като необходим етап в един технологичен процес. В създаването на нещо съвсем умишлено – набиваш чивии, които впоследствие ще избиеш. И това е.
Лично аз предпочитам теорията за баланса. В нея има ясно изразени интереси и позиции, които в противоречието си постигат равновесие. Световната политика според Кисинджър, например, е поддържала с векове мира именно чрез политиката на баланса. Редът в офиса също се дължи на баланса. Различни характери, интереси и енергии, постигнали равновесие и обединени от общата дейност на фирмата. Спокойствието вкъщи също се дължи на баланса и равновесието в семейството.
Замислих се над разговорния смисъл на израза: „Да ти избият чивиите!”. По-старите българи го употребяват в смисъл – „да се побъркаш”, „да обезумееш”. Тоест, да нарушиш обичайния си душевен баланс. Затова, когато говорим за избитите си чивии и баланси, винаги става дума за криза.
Замислих се, че в истинския смисъл при избиването на чивиите и балансите обаче, става дума за процес на съграждане. Избиваме чивиите, които нарочно сме забили преди това. Избиваме балансите, за да постигнем нови.
Днес ни избиват чивиите! Побъркваме се, обезумяваме, лудваме.
Надявам се, за да стане по-добре!
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: studentsoftheworld.info)
0 коментара