Комерсиалният ни живот все повече обезценява любовта и чувството да се обвържеш си е чиста проба риск. Можеш да се обвържеш, защо не? Обаче какво ще стане после.
Всъщност е толкова хубаво да се обвържеш, но с човек, с когото искаш. Ако обвързването се приема буквално – завързване за някого, да ти е кеф да си с този човек. Другият вариант е да се обвържеш с някого, но не защото го харесваш или се харесвате взаимно, а по други по-прозаични причини. Обвържеш ли се, защото другият човек, например, ще ти осигури жилище, или защото ще ти осигури по-лесен живот във финансово отношение, или защото ще ти осигури кариера – някой ден това ще се провали. Този ден може да е по-далеч или твърде скоро, но непременно ще дойде.
Ще дойде защото липсва естествената причина двама души да бъдат заедно. Ще липсва желанието да искат да дишат заедно, да заспиват и да се събуждат заедно, да се смеят и да плачат заедно. Има ли го това, обвързването е естествено, то е като емоционално паркиране, просто заставате един до друг. Има и друго, за това трябва да има специално разрешение.
Ако аз се обвържа с един мъж, защото той може и иска да се грижи за мен, би било добре. Би било добре обаче да му обясня, че моето паркиране до него е за определен момент. Когато намеря някой друг, който може да се грижи по-добре, аз ще се преместя на друг паркинг. Грозно казано, но е самата истина. В най-най-добрия смисъл, ако намеря този, от когото няма да има нужда да искам специално разрешение за паркиране, ще си тръгна доста по-бързо. „Какво иска пък тази, този човек толкова много прави за нея и тя пак е недоволна или пък изобщо не го оценява”. Това може да чуете често за „неблагодарните кучки”, които някой издържа или им помага с нещо. Пита ли ги някой те дали искат същото.
Обвързването е емоционално паркиране, но и за това трябва специално разрешение. Отношенията ни не са свободен от такса паркинг. Затова може да чуете да казват – тези двамата са двойка, но единия от тях не знае. Няма да е лошо, ако поне сме информирани за правилата и се опитваме да ги спазваме, тогава ще паркираме съвсем правилно един до друг и сигурно ще има по-малко катастрофи… емоционални.
За fortisimo.eu – Нели Русева
0 коментара