В Лондон съм. Отивам в Brick Lane в Източната част на града. Всичко, което знам за това място е, че е стара улица в бивш индийски квартал, известна с неделния си пазар на всякакви стоки – храни, дрехи, аксесоари, музика и най-вече обединяващо място на нестандартни хора, занимаващи се с изкуство.
Слизам от метрото на Ливърпул стейшън и тръгвам към въпросното място. Съвсем близо е. Ако се обърна, ще видя високите сгради на Ситито, а пред мен са ниски тухлени постройки и много хора, вървящи в моята посока. Все повече навлизам в един различен и непознат Лондон. Срещам азиатци с броеници в ръце, млади хора с цветни дрехи, някои в стил грънч, други – в поп арт, трети с грим – готик.
Сякаш съм във филм от 90-те, ония години, когато вратите към света вече бяха отворени за нас и дишахме другояче. Подминавам стари надписи на заведения, на фабрики, които са запазени, като доказателство колко животи и епохи са преминали през тази улица Brick Lane. И мирише на къри. Навсякъде мирише на къри.
Улицата получава името си от тухларна, която заработва още през 15 век (brick означава тухла). Много имигрантски общности са намирали дома си около тази улица през вековете. Първоначално обитавана от хугеноти, след това от вълна ирландци, някои еврейски общности и през последните години предимно от имигранти от Бангладеш. Те превръщат Brick Lane в център на английско – индийската кухня с многото ресторанти от двете страни на улицата.
Усмихнати индийци с бели престилки ме канят да вляза точно в техния ресторант. Продължавам напред. Заветната ми цел е прочутият неделен пазар Sunday Upmarket и Vintage Market. Усещам, че е наблизо по миризмата на къри – става все по-силна. Забелязвам, че тук хората общуват – с погледи, жестове, отворени са един към друг. Ето го и входа. Пред него има стълпотворение от млади хора с пиърсинг, без пиърсинг, с тежък грим, ярки цветове коси, някои насядали на самата улица, неглижирайки ниските температури и студа, ядейки суши или питка с къри, сос и месо, други проправяйки си път да влязат в огромното хале на пазара и с неизменното „sorry”, при най-малкия допир или побутване.
Вътре съм. А вътре можеш да намериш всичко: от вкусна индийска храна, облечена в облаци пара и ухание на много подправки, през дрехи, чанти, куфари, ръчно правени бижута, часовници, шапки, музика... до любимите ми типични английски кексчета с вкусна глазура. Какво пък толкова – пазар! Всъщност само една кратка разходка между изложените тишърти с оригинални рисунки и интересни надписи ми дава отговора. Тук не става въпрос за конфекция. Тук идваш, за да си купиш идеи, за да се облечеш различно, за да изразиш себе си и естествено да си “cool”.
Пазарът на дългата улица Brick Lane е бил разработван с векове. Първоначално е възникнал като пазар за плодове и зеленчуци в покрайнините на Лондон, а след това за всякакви стоки, носени от фермерите. Пак в този район се приписват и някои от жестоките убийства на Джак Изкормвача. А в днешно време (така се говори) това е и мястото, известно с продажбата на крадени велосипеди. Пак тук, в помещенията на бивша пивоварна са разположени много офиси и галерии.
Интересно как едно такова място с посивели стари сгради и надписи става толкова модерно и артистично днес. Къде е притегателната сила? По улицата е пълно с хора с фотоапарати. И има за какво. Тук видях невероятни графити, а по-късно разбрах, че на Brick Lane са снимани и известни музикални клипове.
Мястото наистина е живописно и привличащо. Един различен Лондон – нелъскав и неподреден. Обиколката на Brick Lane ме заведе и във Vintage Market. Тук се съгласих с твърдението на мои познати, живеещи в Лондон: „Англичаните са полудели по стари дрехи и аксесоари”. Разхождайки се между изложените кожени палта, колани, плетени жилетки, рокли, шапки с воалетки, установих, че мога да бъда достойна конкурентка на Vintage търговците със запазените тоалети от баба ми и майка ми. Мода! А имайки предвид капризите и цикличността на модата, си мисля, че това явление ще дойде и у нас, в България. Заедно с виниловите плочи и старите грамофони! И това се предлагаше на пазара!
Стари сгради, модни тенденции, свободни млади хора, творци, улично изкуство, съчетание на много култури, вкусна храна… Не знам дали това е формулата за привличащо много хора място, но Brick Lane e определено такова. Особено в неделя.
Ако имате път към Лондон, отделете време за тази екзотична улица Brick Lane, изпълнена с аромати, история, цветове, идеи, свободен дух, галерии и вкусна храна. Няма да съжалявате!
Малка симпатична галерия беше последната спирка от разходката ми! Казват, че вечер Brick Lane не е най-безопасното място.
Не стигнах до края на дългата улица, оставих любопитството ми да ме доведе пак някой ден. Уморена, сита, нахранила и очите, и душата си, тръгнах към метрото, в посока на бляскавия и подреден Лондон. А дрехите ми ухаеха на къри.
За fortisimo.eu – Светла Кюркчиева
Део: Имал съм късмет и съм благодарен за всичко
