Фортисимо

Сигурно помните неотдавна писахме статия за предимствата и недостатъците на майчинството. Колегата Иван Капралов защитаваше тезата, че това е идеалното време за люпене на семки пред телевизора, за което никога не ни остават свободни минути, а аз спорех, че това не е нищо друго освен надомна работа.

С изминаването на една година – смея да твърдя, че май колегата е бил прав. Докато наблюдавам как повечето ми приятели трябва да станат в 6 часа, за да са навреме на работното си място и то при минус 10 градуса навън. Как се прибират изморени и изнервени от поредните служебни разправии. Как приятелките ми „готвят” от витрините с готова кухня на супермаркетите. Веднага си давам сметка, че има за какво да ми завиждат. Събуждам се когато реша, не бързам за никъде, мога да си позволя да подразня съседите с аромат на домашни бухтички не само в събота и така нататък.

Като прибавим и, че държавата ти плаща прилично, за да вършиш всичко това в уютна домашна среда, съм направо за завиждане. Но... това важи за първата година от майчинството. Оттук нататък нещата са съвсем различни. Сега започва голямото чудене – да си гледам детенцето у дома като насреща получавам 240 лв. или да го запиша на ясли, за да мога да работя, да наема гледачка или да прехвърля майчинството на моя близка?

Добре, ще го запиша на ясли, но ще има ли там места и ще бъде ли така търпелив работодателят ми да затвори очи за отсъствията ми при всяко разболяване на малкото? И защо ли е цялото това чудене?

Ще ви кажа, защото държавата е решила, че една година е съвсем достатъчна, за да получи детето старта си в живота. Оттам нататък ти решаваш.

Ще обречеш наследника си на глад или ще стиснеш зъби и ще бъдеш добра майка, коректен служител, примерна домакиня и съпруга? Май въпросът е риторичен. Чудех се на повечето си приятелки как могат да оставят някой друг да се грижи за детенцето им в тази крехка възраст. Защо ли пък толкова бързат да се връщат на работа?

Сега знам отговора и той е 240 лв. Няма да ви правя сметка колко са разходите за едногодишно дете, всеки от вас може да се досети. Ами ако си самотна майка? От тези пари кое по-напред ще платиш? Тока, водата или ще се храните с мъничето? Иначе „раждаемостта намалява”, „населението се топи”, „българите масово напускат страната”. Все познати цитати, нали.

Ами така ще е докато някой не помисли и не си зададе тези въпроси, които си задавам аз. А именно защо държавата иска деца, а не плаща за тяхното отглеждане?

За сравнение в друга европейска страна при раждане държавата изплаща 2 500 евро еднократна помощ, в България тази сума е 250 лв. Месечната помощ за отглеждане на бебето е 600 евро, у нас получаваме по 35 лв.

Сега си задавам и още един въпрос.

Защо след като имах друга възможност, дадох на тази държава още един жител, за когото да не я е грижа?

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева (снимка: somecontrast.com)