Фортисимо

Когато говоря на студентите по журналистика за Закона за авторското право, обичам да поставям въпроса за авторството на новините. Има ли авторско право върху новината? Младите реагират различно, но в повечето случаи заявяват, че авторите на новините би следвало да се ползват със защита.

Това не е поредното разминаване между реалния и правния свят. Новината е оставена извън приложното поле на Закона за авторското право съвсем умишлено. Защото е в обществен интерес новината да обиколи света. Да я научат всички. Да се ползват от нея. Същностната характеристика на новината изключва  възможността от защита на правото на нейния автор.

Но, грешат ли младите студенти, когато се обединяват около въпроса за защитеното авторство? Лишени от основания ли са нервите на действащите журналисти, когато „бучат”, че някой е преписал новината им?  Професионално ли си върши работата журналист, чието основно усилие е да  размести думичките във вече написана информация и да я преподпише?

Авторството на новините е един от кристалните примери, когато правото предпочита да остави регулацията на морала. Един от ясните примери, че моралът също е социално-регулативен механизъм, който, подобно на правото, представлява система от норми. Система от нравствени и етични норми.

Кражбата на новината не е закононарушение, но при всички случаи е в разрез с етиката. Представлява елементарно, колегиално неуважение и би следвало да се счита за проява на сериозен непрофесионализъм. Поне теоретично.

В силно конкурентния новинарски пазар за професионализъм днес се счита недопускането на изтървана новина. Такава каквато има в конкурентното издание, но собственият ти екип е проспал по някаква причина. Днес често сме доволни от способността на колега да умее да изпипа нещата и да догони новината на конкурента. Същевременно обаче, продължаваме да сме ревниви, когато някой го стори с новина, която сме разработили самите ние.

Как така хем нямаме право, хем имаме основателната морална претенция. Просто е. Кражбата на новината не е закононарушение, но при всички случаи представлява елементарно, колегиално неуважение.

Не случайно правилата по тази тема влязоха в глава от Етичния кодекс на българските медии със заглавие : „Взаимоотношения в медиите и между медиите”. Този документ така и не получи необходимото признание от гилдията. Убеден съм, че позоваването ми на него предизвиква иронични усмивки сред колегите. Въпреки това считам, че никой не би се отказал открито от заложените в него стандарти за професионализъм като:

„4.4 Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения.
4.5 Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.
4.6 По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията.”

Емоционалният ми аргумент, че има смисъл от тези правила е свързан с често срещаните глупави ситуации, породени от „откраднати” новини. Примерно, централната емисия „Календар” на НОВА ТВ от 8-ми ноември 2010 г. Същият ден вестник „24 часа” забива за чело на броя информацията за прихванати разговори между престъпни босове, уговаряли се за организирането на покушение над премиера Бойко Борисов за сумата от 400 000 евро. Сочна новина, с която другите медии очевидно не разполагат. Информацията обиколи интернет порталите, а ресорните репортери цял ден очакваха потвърждението на Борисов. На фона на всичко това водещият на „Календар” Николай Дойнов стартира централната новинарска емисия с анонс от сорта, че „информацията е разпространена от столичен всекидневник”. Смешно някак. Да не говорим как точно определиха „24 часа” като столичен всекидневник. Не стига това, ами и след анонса започна видео в чието първо изречение коректно се цитира изданието, автор на новината.

Пример, че от тези правила има нужда. Пример, че „открадната” новина и породените от нея морални терзания често ни поставят в глупави ситуации.

От онези глупави ситуации, в които знаеш, че не си прав, но все пак продължаваш да забъркваш кашата.

За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка petsugar.com)