Фортисимо

Прекрасно е да си тръгнеш с хубаво чувство от киносалона. А още по-хубаво е когато филмът е български.

След като изгледах трейлъра на ТИЛТ, със скептицизъм отбелязах: поредният филм за прехода, който ще ме подтисне. А вече не искам да си причинявам това. Защото аз съм от поколението, което посрещна прехода, участва в него, преживя го и завинаги ще носи белезите от онова време. Ще говори на децата си кога с тъга, кога с радост и с вяра и ще продължава напред. И няма да се съгласява с потиснатостта, иронията и цинизма на някои български филми, които искат да ми наложат друга гледна точка за онова време.

Аз си пазя вярата и моята си гледна точка, а цинизмът, потиснатостта, комплексите – вече не са ми интересни, нито пък оригинални. Защо пиша за това? Защото инерцията от някои български филми ми помогна да не видя истинската история в трейлъра на ТИЛТ. Пак псувни, среден пръст... е, това вече съм го гледала, но в живота ни има и други неща.

И точно тези неща видях, когато изгледах самия ТИЛТ.

Най-сетне един роден филм, след който дишах леко и се усмихвах с вътрешно задоволство – и ми хареса, и е български, и не ме подтисна.

Една обикновена история на четирима приятели на фона на смяната на портретите на Тодор Живков и Петър Младенов. Една любовна история, по детски чиста, която въпреки белезите и противно на очакванията оцелява. На пръв поглед нищо нестандартно. Мен обаче ме докосна и ме развълнува. С доброто представяне на ония години, с истинността на приятелството, пълно с колебания, лидерство, съмнения, вяра, предателство, мечти… Усещането за свобода на 90-те години, което никога няма да се повтори, търсенето, усещането за власт – силните, слабите… И естествената игра на младите актьори. Явор Бахаров, Радина Кържилова, Ованес Торосян…

Очите, погледите, дори мълчанието говореха във филма. Повярвах в героите им. Дори си помислих, че и днес мога да ги срещна на улицата, макар и малко променени.

Гледайте ТИЛТ! Ако не се намерите във филма, то със сигурност няма да съжалявате, че сте загубили времето си. Не искам да избягам от действителността, просто искам да говорим и виждаме и хубавите неща в нея, защото те ни водят.

Като последните думи на Сташ във филма – „ТИЛТ не означава край на играта, ТИЛТ означава ново начало”.

За fortisimo.eu – Светла Кюркчиева (снимки: facebook.com/tilt.bg)