Виждам, че един от Фейсбук приятелите ми има рожден ден и решавам да го поздравя. Не съм му писала от доста време. Той на мен също. Когато не познаваш всичките си приятели, а и те теб, това се получава.
Нормално е. Не можеш да си активен събеседник с всички, които си приел и са те приели за приятели.
„Отивам” на стената му, за да го поздравя и аз, но преди това чета:
Честит рожден ден! С пожелание много здраве, щастие, успехи и късмет !
Честит Рожден Ден! Много здраве, щастие и късмет!
Ч.Р.Д. Много интересни и хубави неща да ти се случват...
После чета и друго:
Мир на душата ти!
Винаги ще те помним!
Поклон!
И пак:
Честит рожден ден! И уверено към края на първите сто години.
Ч.Р.Д! Наздраве!
Много радост да имаш!
Продължавам да чета. Пожелания за здраве, за късмет, после спомени, сбогуване, съболезнования, молби от негови приятели да се спре с писането на глупостите, и с пожеланията за здраве и късмет, наздравици... Стотици само за този ден и почти през ред.
Уважаван, свестен човек, преподавател с излъчване и усет за важните неща, чувствителен, оставящ следа. Вярвам на написаното, не го подлагам на съмнение, но... Имал е много приятели, и реални и виртуални, една голяма част са били негови студенти. Обичан е бил и ще остане незабравим!
Това с поздравите обаче някак ми дойде в повече. Смятам, че не е нормално. Този прекрасен човек е починал още през септември. Поздравите, сърчицата, песните и разните други приложения във Фейсбук, с молби от неговите близки да се спре с това продължава шест месеца. Дори да не сте знаели, почетете малко, вижда се, разбира се. Може всичко друго, но не може да му пожелавате здраве и късмет...
Грубо е, гадно е, късогледо е!
Както пише една негова позната: Силна дума - "приятели", а дори да не знаят, че е починал... Толкова хиляди постове в негова памет от Приятели за тези шест месеца, трудно биха били пропуснати...
Стига бе, полудяхте ли? Спрете се малко! Това с писането на стената не е механично, пишем го ние!
Този път се надявам да съм по-ясна за анонимните коментатори, които все не разбират обърканото ми неясно писане. Не съм знаела какво пиша. Четете внимателно и ще разберете. Пък който не е разбрал, значи написаното не е за него. Да се гмурне в някой анонимен коментаторски клуб и да си коментира цените на тока и водата, да плюе и псува, може пък и да му е от полза, да се раздели с някой от комплексите си!
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: fonts-bg.com)
0 коментара