Фортисимо

Съдбата никога не ни предоставя нещо "случайно", никога не ни сблъсква с различни изпитания просто "ей така"... Няма нищо безпричинно.

Съдбата реши да ме срещне с едни прекрасни деца. Деца, на чиито чела е лепнат етикет. "Домски" деца. Когато за пръв път чух това определение, се втрещих. Съвсем неясно ми беше значението на това определение, и в следващия момент се чудех защо тези деца трябва да бъдат посрещани по този начин. Защо тежкият им и без друго живот, трябва да бъде допълнително утежняван. "Домските" деца не са усещали майчина милувка през живота си, не са усещали, че някой ги обича, не са имали възможността да обичат някого. Не са имали правото да се развиват, да мечтаят, да се вълнуват.... Обществото ги приема като свой боклук, като излишен товар, като хора, които не заслужават шанса да пробият в живота.

Но защо обществото не може да проумее, че тези деца имат потенциал, че те имат способности, имат качества. Единственото, което се иска от нас, е да им дадем възможността да разкрият всички онези прекрасни умения, които притежават. Очите на тези деца тайно гледат с надежда, тайно се надяват някой да ги разбере, да ги утеши. Един ден да има хора, на които да могат да кажат "мамо" и "тате".

Чудя се малко ли ги е наказала съдбата, че и ние като хора ги отричаме. Затваряме си очите и се преструваме, че не съществуват. Дори не ни пука. Гледаме собствените си грижи и дори за миг не се опитваме да погледнем на света през техните очи, през техните разбирания, спрямо техния житейски опит.

Всеки ден научаваме за различни статистики, за хилядите деца по домовете, за лошите условия, за неправдите, с които тези "домски" деца се сблъскват ежедневно. Но това са само статистики, нали? Едно е да получиш нещо като готова информация, съвсем друго е да се сблъскаш „лице в лице” с тези деца, с тяхната болка и нещастното им съществуване. Тези деца нямат щастието да имат дом – онова място, което ни е възприемаме за даденост.

За щастие, все още има хора, които имат милосърдието да отделят частичка от любовта си; хора, които са готови да помогнат на тези създания. За щастие, не всички си затварят очите пред мъката и жестоката действителност; все още има такива, които се опитват да помогнат и аз искрено се надявам тези хора да стават все повече.

За fortisimo.eu – Ваня Тенева (снимка: undp.bg)