Фортисимо

Тазгодишното издание на най-екстремното автомобилно състезание влиза в историята на българските моторни спортове с първото родно участие. Пилотите на АТВ Петър Ценков и Тодор Христов записаха името на държавата ни в историята на 32-рото издание на надпреварата.

Заедно с тях Рали „Дакар 2011” премина и фотографът Стоян Драев, който не крие, че това е една сбъдната мечта.

Известният шуменец подреди част от запечатаните кадри във фото изложба, която ще бъде част от съпътстващата програма на предстоящия в събота и неделя кръг от Републиканския Off Road шампионат в Трявна. За читателите на fortisimo.eu Стоян Драев разкри подробности около преживяването „Дакар”, изложбата и усещането от сбъдването на една мечта.

Иван Капралов: Да започнем така. Как се сбъдва една човешка мечта?

Стоян Драев: Като я следваш. В един момент, някак случайно, нещата просто се подреждат. Преди няколко години бяхме заедно с Тодор Христов на състезание във Франция. Вечер си говорехме за мечтата Рали „Дакар”. Мечтаехме за деня когато българин успява да се пробва в това състезание. Винаги съм живял с тази мечта, но и винаги съм смятал, че на това рали ще отида в другия си живот. Един ден през септември миналата година ми се обади Тодор Христов и ме пита искам ли да отида с него и с Петър Ценков на Рали „Дакар”. Поисках време за размисъл и затворих телефона. След това разбрах, че няма какво да мисля и побързах да приема предложението.

Иван Капралов: Ти не си бил част от отбора. В какво качество преживя ралито?

Стоян Драев: В качеството си на журналист. Бяхме общо трима журналисти, които отразяваха българското участие. Всеки екипаж си решава с кого да отиде. Могат да поискат когото решат да отиде с тях. Запознават се с нещата, които си правил досега, и ти предлагат да отидеш с тях. Те двамата се готвиха почти цялата година за това рали и в края на декември вече пътувахме. Петър Ценков и Тодор Христов са участвали в 17 големи ралита, за да стигнат до „Дакар”. Участваха от името на френски отбор и развяваха гордо българското знаме. Останах много доволен когато получиха личните поздравления от собственика на фирмата организатор на ралито Етиен Леви. Най-големият шеф на „Дакар” поздрави първите български участници.

Иван Капралов: Колко дни продължи състезанието? През кои държави премина този екстремен керван от хора и машини?

Стоян Драев: Цялото рали е общо от петнадесет дни. Стартира на 1 януари от Буенос Айрес. След това навлиза на територията на Чили, следва пустинята Атакама и после се връща отново в Буенос Айрес. Финалът бе на 15 януари. Това са 9500 км, разделени на 15 етапа. Ние, като журналисти минахме 12 300 км.

Иван Капралов: Виж сега как си го представям аз. Кара се трудно, екстремно през пустинята. Голямо предизвикателство, но вечерта си в някой луксозен хотел - пачанга и релакс. Така ли е?

Стоян Драев: И аз така си го представях, но не е. Всички живеят в бивака, който е изключително добре оборудван. Организацията е уникална. Целият керван от 2 500 човека се придвижва всеки ден. Всички тези неща като тоалетни, бани, всичко трябва да се придвижи и нареди. Всеки сам си подсигурява личната палатка. Останалото се осигурява от организаторите. Топла храна, студени напитки. И всичко това в средата на пустинята.

Иван Капралов: Как можеш да определиш Рали „Дакар”? Приключение или изпитание за възможностите на човешкия дух и амбиция е това рали?

Стоян Драев: Изпитание за човека и машината. Амбиция и проверка на това дали можеш да стигнеш до финала. Самият формат на Рали „Дакар” е замислен така, че да изправи участниците и техните машини на ръба. До онази точка където идва мисълта да се откажеш. Да видиш границите на възможностите си. Така е и при най-добрите. Примерно три пъти световен шампион по автомобилизъм като Карл Сайнц участва четири или пет години, докато успя да го спечели само веднъж.

Иван Капралов: Да поговорим за публиката. В Африка състезанието често се натъква на враждебно настроение от страна на местното население. Усети ли се нещо подобно и в Южна Америка?

Стоян Драев: Не, няма такова нещо. В Аржентина хората са добронамерени към участниците, искат да им помогнат, да ги разхладят, да ги приветстват. Участниците са издигнати на пиедестал. На старта 800 хиляди човека приветстваха всички състезатели. И забележи - първият етап беше ограден отвсякъде от хора, а разстоянието до най-близкия град е поне 17 километра. Около бивака денонощно имаше фенове. Обикалят загражденията, ръкопляскат и искат да вземат автографи. Понякога трасето минава пред фермите на хората, а тяхната единствена претенция е да мине пред къщата, за да могат да виждат по-добре. Някъде колите минават на два метра от домовете на хората.

Иван Капралов: Изискваше ли се специална екипировка за тази експедиция? Нов фотоапарат може би?

Стоян Драев: Не, аз бях сравнително добре подготвен. С техниката, с която отидох, с нея и се върнах. Притеснявах се само от многото пушек и пясък. На колегата ми и двете камери отказаха в края на надпреварата. С моята екипировка постигнах около 40 хиляди кадъра. Много трудно беше с колегите Ивайло Секелариев и Кирил Панайотов да отсеем 85 кадъра, които ще видите в изложбата. Радвам се, че успяхме да ги извадим и в по-големи формати, за да се предаде по-добре атмосферата. Избрахме част от ралито, част от пейзажа, част от публиката, за да се види точно какво е „Дакар”. Има фотоси с размери от 120 на 190 см. След Трявна изложбата ще ходи в няколко големи града на България. През май ще бъде гост на „Рока – България” в София. Добре е да се види от много хора, защото тези двама българи представиха страната ни изключително достойно.

За fortisimo.eu със Стоян Драев разговаря Иван Капралов
Снимки: Личен архив на Стоян Драев