В живота ни може да се случи какво ли не. На всеки човек. Дори да си мислим, че управляваме Съдбата си и нещата зависят от нас, в един момент може да разберем, че тя ни управлява и то доста добре.
Тя е само на 22 години. Изглежда странно за годините си, така говори, така се и държи. Дори в първия миг като я видях леко ме шокира и изплаши. Всъщност се оказа поредното доказателство да не бързам с изводите.
Случайността ни затвори в една болнична стая. Нямаш избор там. Не ти остава нищо друго – просто трябва да приемеш нещата, да се отпуснеш и да мислиш единствено за оздравяването и тръгването. Погледите ни само се срещнаха през нощта, аз и сина ми бяхме неканените гости в тяхната стая. Не ме интересуваше това, аз само исках отново да видя усмивката му и червените му бузки. Системата, закачена за ръката на детето ми, замъгляваше разсъдъка и умението ми иначе да преценявам хора и ситуации. Безсънна нощ и най-после утро. Ето я чаканата усмивка, нищо друго не беше важно. И тогава я забелязвам – нея и детето й… Нарича ме „како”, любезна е, със сигурност е общителна и много, много й се говори, споделя й се. Още сутринта изстрелва „аз съм болна, пия лекарства, водят ме на… ще ти ги покажа сега”. Чистосърдечно се усмихва, иска да говорим и да ми разказва. Времето и без това минава бавно, аз дори нямам нищо против да слушам, а и винаги съм била добър слушател.
Искаш ли да ти разкажа защо съм болна? Започна от вчерашния ден, после отиде в детството си, после пак се върна на вчера. Разказа ми целия си живот. Нахвърля го като на скъсани парцали. Ненужни и плашещи, грозни и с мирис на болка, но част от един пъзел, наречен Живот до 22.
Още е на пет години, когато майка и баща й се разделят, развеждат се. Дотогава е имало само скандали, непрекъснати и отвратителни. Кой ходи, дали ходи, защо ходи. Кой пие, кой посяга. Нещата загрубяват много и идва момент, в който майката наръгва бащата с нож няколко пъти и нещата приключват дотук. Всеки по пътя си, само че нетрадиционно децата остават с баща си. Той пие или не, но си гледа децата, не ги оставя въпреки трудностите. Води ги от едни близки при други, прави невъзможни неща, за да осигури храната им. Не е най-добрият баща, но друг нямат. Минава време и вече не му стигат силите. Намира си друга жена, от която пък има още две деца. И грижите му и трудностите му се удвояват.
И едните и другите деца някак се гледат, някак се оправят. Майката също намира човек за себе си и има дете. Фамилията се увеличава, братята и сестрите стават много, но какво ли значение има. Не се познават, не се разбират и не искат да се опознаят. Тя, момичето от голямото семейство, някак се справя с живота си. В училище е много добра, най-много й вървят българският език и литературата, само математиката малко я мъчи и й разваля отличната диплома. Не е от децата, които много ходят и излизат, все още не познава любовните разочарования.
Среща един човек, влюбва се, оплита се като пате в кълчища. Казва, че се омъжила за него, а всъщност е живяла с него… 14 дни. За него било грешка, защото той я поискал в една пиянска вечер. Имал друга любов. Всичко приключва за две седмици и дори накрая й казва, че е к…а и че така правят само к....те. Тя недоумява, но си тръгва разочарована и тъжна.
Понякога като не върви, не върви. В някои животи нещата се случват закономерно гадно. Ден по ден, година по година. Разочарована продължава напред. Опитва се да бъде слънчева, да си търси късмета и щастието. И го намира. В живота й се появява друг мъж, той я харесва, иска да е с нея, да живее с нея. Взема я… и адът й започва отново.
Майката на мъжа й я харесва но само първата седмица и после й разказва играта. Дразни я, обижда я, преследва я с капризи. Скандалите зачестяват. Тя все повече и все повече не издържа и един ден нанася побой на свекърва си. Дори й чупи реброто. Нещата загрубяват, институциите се намесват, искат да й вземат детето. Тя заплашва да се самоубие и всичко да свърши. И се разболява. Харчат един куп пари за доктори. Все различни, защото или не могат да й помогнат или тя не им вярва. Както й е трудно да вярва на тези, с които я среща живота й, и на близките си дори.
Очаквайте продължението утре…
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: clifffalen.com)
0 коментара