Фортисимо

За него казват, че е енциклопедия по делото на българските медици в Либия. Тогава по време на процеса е посещавал Джамахирията не един и два пъти. Той взе първото интервю със сина на либийския ръководител Моамар Кадафи – Сейф Ал Ислам.

Георги е роден във Видин на 8 март 1973 година. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски". Кореспондент е на в. „24 часа” вече 15 години. Експерт по конфликтни зони, той е бил в не една и две такива, дори през 2001 година (заедно с десетина чужди репортери) е бил заложник в Афганистан.

През 2008-ма получи награда за репортер на годината за материалите си от горещите точки на света. Казва обаче, че получаването на награди носи онова нетрайно фалшиво чувство като сокчето на прах, което разтваряш в чешмяна вода...

---

Нели Русева: Как избра професията на репортер и журналист?

Георги Милков: Просто стана. Последната година в казармата нямаше много гориво за танковете и по цял ден четяхме вестници, слушахме радио и гледахме телевизия. Началото на 90-те години беше интересно време за гилдията на новинарите. Така ми хрумна да кандидатствам журналистика в СУ. Дадоха ми отпуск от поделението, явих се на изпит. Бях посочил само и единствено тази специалност. И ме приеха. Нататък нещата се развиха без да имам време много да ги обмислям.

Нели Русева: Какво качество ти трябва, за да приемеш опасността за професия- безразсъдство или смелост?

Георги Милков: Може би най-много трябва да си егоист, непукист, сигурно и авантюрист. Едва след това идват всички останали качества. Ако въобще се стигне до смелост.

Нели Русева: Често си на различни места по света, страда ли от това личният ти живот?

Георги Милков: Напротив. Обогатява се.

Нели Русева: Правиш ли жертви в името на професията си?

Георги Милков: Трябва да призная, че професията ми е дала много повече, отколкото ми е взела. Ако въобще може да се каже, че нещо ми е взела. Не се сещам да съм правил жертви в името на професията. Правя каквото ми харесва и затова съм щастлив. Нямам никакви оплаквания от живота.

Нели Русева: Има ли момент, в който си се страхувал за живота си?

Георги Милков: Да, но това са моменти, след които животът ти се струва по-прекрасен.

Нели Русева: Коя е най-горещата точка на света?

Георги Милков: Към този момент Либия отговаря на това определение по всички възможни показатели. Обикновено там, където са насочени камерите на световните новинарски канали – там е и най-горещата точка. Но дори като метеорология и статистика точно в либийската част на пустинята Сахара миналия век е измерена най-високата температура на планетата.

Нели Русева: Какво се случва в Либия?

Георги Милков: Преразпределяне на власт, влияние, оръжие, материални ресурси... На прост български – пълен батак!

Нели Русева: Смяташ ли, че това беше неизбежно, има ли сценарий или е част от историята?

Георги Милков: Никога не съм бил привърженик на теориите за световната конспирация. Винаги има много сценарии и още повече сценаристи, но обикновено нещата излизат извън предварително зададените рамки. Истинският живот е по-сложен от схемите на гросмайсторите на геополитическия шахмат и по-шарен от въображението и на най-големите фантазьори.

Нели Русева: Минаха вече почти четири години откакто приключи сагата с българските медици в Либия. Колегите казват, че ти си енциклопедия по делото на медиците ни в Триполи. Направи интервю със сина на Кадафи. Какво ти остана от този процес, от всичко свързано с него?

Георги Милков: Ценен опит. Важни срещи и познанства с много и различни хора. Тъжни и щастливи мигове. Не знам как бих могъл накратко да опиша всичко, което се случи през тези осем години. Но беше много, много интересно.

Нели Русева: В крайна сметка как точно стана, разбрахме ли истината? Разбрахме ли какво са преживели нашите сънародници?

Георги Милков: Събрахме много факти. Знаем в общи линии какво се е случило. Но всеки от потърпевшите в тази история я е преживял по различен начин. Не можеш да конспектираш мъката на един човек в план с точки и подточки. Затова няма как да разберем всичко. И никога няма да можем.

Нели Русева: Ти самият си бил заложник в Афганистан, какво е усещането да нямаш контрол над живота си?

Георги Милков: Не е приятно изживяване. Особено, когато имаш достатъчно време да разсъждаваш върху ситуацията, в която си изпаднал.

Нели Русева: Кога си се чувствал най-безпомощен?

Георги Милков: Когато гледах мой близък как си отива от този свят.

Нели Русева: Кое е най-екстремното нещо, което си правил досега в живота си?

Георги Милков: Правил съм толкова простотии през живота си, че не мога да избера коя от всичките заслужава да бъде откроено като "най".

Нели Русева: Има ли точка в света, където не си бил?

Георги Милков: Да. Има още доста места, на които не съм бил. И това всъщност е добрата новина. Лошата е, че ако е вярно това за календара на маите, не ми остава много време и очевидно няма да смогна да отметна всички точки, които съм си набелязал

Нели Русева: Разкажи кое е мястото, хората, събитията, които никога няма да забравиш?

Георги Милков: Едно енигматично място в Етиопия, където сигурно някой ден ще се върна... Но е прекалено дълго за разправяне.

Нели Русева: Къде се намира най-красивото място?

Георги Милков: В България.

Нели Русева: За какво мечтаеш?

Георги Милков: Да намеря скрито съкровище.

Нели Русева: През 2008-ма получи награда репортер на годината, за репортажи от най-горещите точки на света. Каква награда най-много би те стоплила?

Георги Милков: Винаги съм се отнасял неглиже към всякакви награди. Иначе съм хващал себе си, че в подобни ситуации подхождам чисто човешки – суетата да бъдеш отличен е приятно сладникаво чувство. Но е много нетрайно. И всъщност доста фалшиво. Като сокче на прах, от тия дето се разтварят в чешмяна вода.

Нели Русева: Какво е твоето мнение за медиите в България, има ли свобода на словото?

Георги Милков: Медиите в България са като хората. А хората са като навсякъде. Има добри и лоши. Свобода на словото има. Навсякъде, особено в кръчмите. Всеки говори каквото си иска. В медиите също. Не смятам, че медиите у нас са цензурирани. Но да не забравяме и коя е най-страшната цензура – вътрешният ни страх, автоцензурата, чувството да не сбъркаме, да не направим нещо лошо. Почти винаги дяволът е вътре в нас самите.

Нели Русева: Какво мислиш за последните събития около подслушването и извадените наяве разговори между политиците?

Георги Милков: Това е част от играта. В политиката е така. Даже можеше и по-зле да е.

Нели Русева: През погледа на човек, който отразява горещи събития, какво е да живееш в България?

Георги Милков: България е прекрасно място за живеене. Казвам го съвсем искрено. Аз не бих могъл да живея другаде. Точно защото съм бил на доста места – мога със сигурност да кажа, че на планетата има отвратителни държави. Но съм бил и в най-прехвалените страни. България е чудно място. Особено ако имаш добра работа и не се налага да търсиш препитание зад граница...

Нели Русева: Как ти изглежда България на фона на останалия свят?

Георги Милков: Неотдавна бях в Пакистан. С един колега си говорихме, че всеки българин, който постоянно мрънка колко лошо е у нас трябва да бъде командирован в Пакистан за не повече от седмица. Всеки ден се трепят, взривяват се, колят се... Постоянно земетресения, наводнения, болести... И едни огромни хлебарки пълзят навсякъде. В Швеция пък е точно обратното. Чистичко, лъскавко, подреденко. Абсолютно нищо не се случва. В 10 вечерта си лягат. Няма кой да те напсува. Това живот ли е? Пак казвам, България е едно прекрасно място.

Нели Русева: Вярваш ли, че някой ден светът би станал едно спокойно място за живеене?

Георги Милков: По-спокойно едва ли ще стане. А и човек колкото повече остарява, толкова по-шумни му се струват съседите. И си вика: Едно време беше по-хубаво... Така че по-лошо винаги може да стане. За по-хубаво, не знам. Затова трябва да се наслаждаваме на настоящето без да си губим време в мечти за бъдещето и спомени от миналото.

Нели Русева: Твоят съвет, твоето пожелание към българите, които не харесват живота си...

Георги Милков: Нямам навика да давам съвети на непознати. А и едва ли кой знае колко мъдри неща мога да споделя. Смятам, че всеки сам е отговорен за собственото си щастие.

За fortisimo.eu – Нели Русева