Замислих се за това какво искат мъжете... Мъжете искат секс и храна и жените също... Ние, живите искаме всичко, така смятам аз. Не само го искаме, имаме нужда от това - хляб, секс, свобода, нежност, ласка...
Първо трябва да сме възпитани, че това всеки има право да го иска и да го получи, а и да има куража да си го потърси.
Не съм сигурна, че преди години всичко беше лесно. За отношенията мъже-жени става въпрос. Тези отношения никога не са били лесни. Нито преди, нито сега. Кой ги усложнява е друг въпрос. Май всички. Като се поразходиш и поразровиш в нета ще откриеш цели трактати за адамо-евините отношения, от сложни по-сложни. Ще прочетеш, че мъжете не знаят какво искат, че жените са твърде феминизирани и вече много искат. Че мъжете са на изчезване, че жените заприличват на мъже... Че на едните едно им пречи, на другите друго...
Светът се развива, но дали се развиват хората? Някои са останали във времето, в което са живели техните прадеди, други пък стремглаво бягат напред в бъдещето.
Едно е истина според мен, животът се променя. Става по-неспокоен, изнервен, объркан, несигурен. Защо хората да са други? Те нали са от този свят. Вероятно има достатъчно задоволителна логика за всичко, което става с нас и около нас, няма как да я разгадаем.
Отношенията мъж – жена са толкова индивидуални, колкото и хората по земята. Нищо че на пръв поглед си приличат. Някои дори ги обособяват в групи: по външни и вътрешни качества, по отношения към живота или към противоположния пол.
Аз пък вярвам в това – за всеки човек на земята има друг. Единствен, подходящ, който най-точно му пасва. Въпрос на късмет е дали ще го открие, докато е тук и живее, или това ще се отложи за следващия живот. Дори да се срещнат двете подходящи половинки, лесно нема. Любовта е като всяко друго нещо. Идва, случва ти се, но оттам нататък тренировки, усилия, всекидневен труд. Защото ако спреш – проблемите веднага идват. Отношенията ни са като цветята, искат грижи. Иначе умират. И няма мъжка и женска работа тук, всички трябва да се грижат.
Простичко е. Ако едната страна спре да полива, да гали, да обича и да се радва, другата каквото и да прави вече няма да е същото. Хубаво би било ;) и мъжете и жените да не забравяме, че нищо не ни се полага, нищо не идва даром, само защото сме живи. Или само защото сме високи, или само защото сме красиви, или само защото сме силни... или хитри.
Подаръкът е само това, че сме се родили. За останалото нека се погрижим сами – и тези в панталоните, и тези с високите токчета ;)
За fortisimo.eu – Форти (снимка: newscientist.com)
0 коментара