Фортисимо

Обир в банка. И това се случи, уж неочаквано, а някак закономерно. Струва ми се, че вече малко неща могат да ни учудят. Всъщност не се случи.

Обирът в банка беше преди време, и го направи една учителка. От нея едва ли някой някога е очаквал подобно нещо. Тя накрая сама се предаде.

Сега обирът не се случи, но стана друго – похитител, заложници… трагедия.

Сама по себе си тази драма, или новина, или част от живота ни можеше да е във всеки друг град. Похитител можеше да е моя съсед, знам ли, някой ден може да съм и аз...

През вчерашния ден всеки, който е имал възможност да гледа ТВ или да слуша радио – непременно го е правил. Разбира се, че беше важно да разберем дали заложниците в банката ще бъдат пуснати, дали ще се приберат живи и здрави при семействата си, кой е похитителят и кое го е накарало да се вкара в това безумие.

И аз гледах (заедно с моите колеги) в очакване на развръзката. Някои неща обаче не ги разбирам… Защо винаги при такива драми се търсят близките, навират им се микрофони и камери в лицата и ги питат как се чувстват. В този случай – майката на простреляния охранител, чакаща в болницата. Каква новина е безутешно плачещата възрастна жена? Как очаквате да се чувства пред операционната, докато чака да види простреляния си син? Какво интересно и сензационно ще каже?

Сякаш в такива дни и в такива моменти, мое мнение е, журналистите се побъркват. Забравят това, което знаят, което са учили. Етиката, която трябва да спазват. Моите уважения! Факт е, че те са тези, които ни информират, но някои неща не са новина. Каква новина е една страдаща за детето си майка?! Как може да й бъде зададен въпрос „Какво би искала да каже на похитителя?”… Какво да каже, освен че има желание да го реже парче по парче?! Или от всичко, което ти казва през сълзи да изведеш като водещо изречение под репортажа: „Само на него разчитаме”.

Както отбеляза наш колега, журналист от Шумен, ако беше в нашия град и тук медиите щяха да правят същите глупости. Щяха да висят цяла нощ и цял ден пред банката и да предават за всяко прелитащо листо.

Всички медии се побъркаха, но най-ми късаха сърцето Нова ТВ и bTV. То не бе едноисъщоповтарящата Ани Цолова, която на моменти не знаеш дори какво говори. То не бяха непрекъснатите включвания по телефона на всички известни имена в държавата. То не бяха шантавите включвания на Нова ТВ от Сливен. Най-весело беше от терасата на сливенско семейство… Какво вижда операторът, как го вижда. Репортерката говори с гражданка, която пък говори с приятелка, която уж нещо вижда, но всъщност се оказа, че „нищо не се виждало”…

И така часове наред.

Непрекъснато повтарящи се „горещи” включвания от мястото на трагедията. Трагедия, която в един момент заприлича направо на комедия… защото така беше режисирана и предавана…

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: burgasinfo.com)