Фортисимо

Една приятелка ме пита още ли се вълнувам от „тази манджа” и отбеляза, че „докато я ядем, ще ни хранят” с несъстоялия се банков обир в Сливен. Само това предлагат в „ресторант” България, отговорих й аз.

Разнообразието е от други гадни „манджи”(новини).

Ще призная нещо, ще се учудя на друго, може да кажа и нещо неприятно. Накрая ще спра. В крайна сметка вярно е – всяко чудо за три дни. Така е в нашия „ресторант”. Ядеш каквото ти се дава, дори да не ти харесва. После забравяш какво си ял и ядеш следващото.

Сливенската драма ни раздели на две. Едните искат куршум за похитителя или най-строгото наказание, другите пък искат милост и снизхождение, събират подписка и пари да му помагат. Признавам, че и аз залитнах в един момент да го съжалявам… но всъщност информацията за него не ни дава поводи за съжаление.

Имал тежко детство?! Кое точно от детството му е било тежко, никой не каза. Бил осиновен!? Дори да е така, поне е имал късмета да има семейство, да има дом, не е останал в оня общия. Изгубил е родителите си?! Толкова други хора губят родителите си на още по-млада възраст. Самотен бил?! Толкова други хора живеят самотно, но не правят драма от това. От безпаричие било?! Нали е имал работа и нямал парични затруднения? Скъсали го на шофьорския изпит?! Ами нали е направил грешка, да му простят ли? Добро и възпитано момче бил?! Видяхме как трудно удържаше нервите си пред изпитващия в колата. Ако пистолетът беше у него със сигурност вече щеше да го е извадил. Неоценен бил, незабелязан?! Както стана ясно има приятели и колеги, които го уважават. И сега продължават да му помагат…

Чудя се на път за банката това момче дали за миг си е помислило, че хората, които работят там, може също да имат проблеми? Дали му е минало през главата, че те също може да имат парични затруднения, или пък неизлечими болести? Дали за миг е допуснал (като е такова добро момче), че в тази банка има хора, които имат деца, за които трябва да се грижат? Дали за миг се е замислил, че щом толкова много е искал да работи в МВР, влизайки вътре сам се превръща в контингент на МВР?

Четох някъде, че кандидатствал да работи като надзирател в затвора… Каква ирония на Съдбата?!

Доста време ще прекара там, където е искал да работи, само че ще си почива… Дълго време ще прехвърля в главата си лошото си детство, самотата си, безпаричието, неудовлетвореността си, ш*****та шофьорска книжка, нещата, които е причинил на хората, работещи в банката. Ще има време да види живота си по друг начин, но едно е сигурно – нищо няма да може да върне обратно.

Надявам се раненият охранител да успее да се възстанови, похитените момичета да се разминат само с уплахата си и с помощта на специалистите да се справят и стресът да не им донесе болести. Заради тях самите и заради семействата им.

А похитителят се надявам да получи заслуженото справедливо наказание, отредено от българските закони. Нито повече, нито по-малко. Може половин България да е изперкала от гнусния си начин на живот, но така не става. Каквото и да ни се иска, нищо не ни оправдава. Караме други хора да страдат, а после просто казваме „съжалявам”. Така не става!

За fortisimo.eu – Нели Русева (снимка: cafepress.com)