Фортисимо

Имали ли сте скоро усещането, че животът ви върви на много бързи обороти, че не ви стига времето, че някои от нещата отлагате за после и утре, но това време може и да не дойде…

Най-силно, най-болезнено усещаме бързото броене, изтичането на минутите, когато някой около нас си отиде внезапно. Сякаш си тръгва без предупреждение, без да се сбогува. Решава, тръгва и затваря вратата. Оставя само спомени и въпроси…

Преди няколко дни имах намерение да седна и да ви разкажа за едно семейство, което познавам от доста години. То ми е било за пример. Пример за това, как човек не трябва никога да се отказва, никога да не се предава и винаги да цени нещата и времето, което има. Вдъхновяват ме още от момента, в който ги срещнах за пръв път, забравих вече кога точно беше това. Обикновено българско семейство с необикновено отношение към живота. Голяма любов, една посока, едни и същи желания и апетит към всичко хубаво, което може да предложи един човешки живот. И всеки ден неуморна работа. Съдбата ги изпитва всеки ден.

Имат трима синове. Орисани да се грижат за единия от тях, безнадеждно болен, който дори не може да им каже, че ги обича или да им благодари за всеотдайната любов. Благодарни за другия, който ги радва и споделя живота им, но който може би никога няма да се справя сам. И горди с третото си момче, което е постигнало толкова, колкото малко други на неговата възраст са успели. Той е тяхната гордост и надежда за бъдещето.  

Обичам това семейство, което въпреки неизменната болка, която носи, гребе с пълни шепи от живота и прави чудеса от храброст. Всеки ден. Когато работят, работят и никога не се оплакват. Когато празнуват, празнуват като за последно и винаги споделят с близки и приятели празника си. Усмивките им са топли като сърцата им и винаги си сигурен, че са истински. Те и двамата носят в себе си умението да поддържат непретенциозни приятелства, да дават кураж и надежда, да се радват на слънчевото утро и на всеки сезон, на всеки човек, който е докоснал живота им.

Те двамата винаги ще ме водят напред в мислите ми, винаги ще топлят сърцето ми и ще ме вдигат, когато съм се предала. Само че единият вече си отиде. Само седмица след като направи поредния празник в живота си и отбеляза 55-тата си годишнина – неочаквано изчезна. Напусна ни точно както живя: бързо, ненатоварващо, изненадващо и като че ли на шега, на 1 април. Отново ни събра, нас неговите приятели,  но този път за да го изпратим по оня последния, неизбежния път. С посланието, че всеки ден от живота ни е специален подарък и че празниците си ги правим ние, както искаме и колкото можем. С аплодисменти, защото това заслужава за силната любов към живота и за всичко, което остави след себе си.

Казват, че е необходима минута да забележиш един човек, един час да го прецениш, един ден да го заобичаш и цял живот да го забравиш.

За fortisimo.eu – Нели Русева