Фортисимо

Още от много малък обичам книгите. Не съм искал да ми купуват колички и сладкиши, а съм ревал само за илюстровани заглавия, пълни с приключения. Винаги съм си пазил хартиената колекция, но имах три детски издания, които буквално приличаха на мекици.

И то само заради неспирното четене. Едната книга бе „Пипи Дългото чорапче”, а другите две „адски щурите” истории на „Малкият Никола”. Голям зор виждах с френските имена (Жофроа, Жоашен или Рюфюс) но бях научил разказите наизуст. Предпочитах ги дори пред шарените приключения на „Том и Джери”.

Преди година разбрах, че има нов игрален филм по историята на гениалния автор Рьоне Госини. С приятели си направихме френска вечер, гледахме DVD-то, докато хапвахме Рататуи и пиехме френско розе. Комедията бе забавна, но покрай нея се присетих за старите книжки. Успях да намеря едната и се зачетох. Оказа се, че идеализираните ми спомени за кратките разказчета не са успели да изпреварят качествата на текста. Смях се отново на невинните пакости и размисли на Никола.

Тогава проверих, но се оказа, че изключителните книжки на Госини не могат да бъдат открити на родния пазар. Досега. Издателство „Колибри” ще пусне поредицата за деца и (забележете) възрастни: „МАЛКИЯТ НИКОЛА се завръща”. Тя включва 80 неиздавани досега разкази, издадени в 5 последователни книжки. Първата „Малкият Никола тръгва пак на училище“ е вече на пазара, а следващите („Малкият Никола бере ядове”, „Новите съседи на малкия Никола”, „Малкият Никола и неговият татко” и „Малкият Никола е лакомник”) ще се появяват в интервал от по 3 месеца. Дано после да се сетят да пуснат и класическите сборници.

Наистина вярвам, че във всеки дом трябва да има поне по една книга на Рьоне Госини. Вземете първата от новата поредица, прочетете я с приятели, преспивайте с нея децата си. Ако историята ви докосне, то сигурен съм, че ще съберете петте тома. Само се надявам, че от „Колибри” са си свършили добре работата, защото от години изпитвам страх, посягайки към издадена у нас книга.

Миналата година „Колибри” ме изненадаха приятно с „Как да си дресираш дракон” на Кресида Коуел. Една безспорно инфантилна история, която обаче успя да ме разтовари и освежи ;) цели 225 страници.

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов

ПС: А, да… длъжен съм да отбележа, че на Рьоне Госини  дължим историите за „Астерикс”, както и култовите фрази „бягам по-бързо от сянката си“ и „на краставичар краставици да продаваш“...