Фортисимо

9 април премина под знака на многобройни кампании по чистотата в България. Шуменци, разбира се, се включиха за поредна година, а резултатът – събрани стотици чували с боклуци и малко по-чист град. Докога?

Въпрос на време, а може би и на култура.

Да чистя или да не чистя? Този въпрос стоеше на дневен ред в навечерието на кампанията. Не и пред мен. Винаги се включвам, не за да демонстрирам нещо пред някого, а защото удовлетворението след подобна акция е огромно. „Няма да чистя, защото не цапам”, беше решението на много шуменци. С това изречение сякаш се обезсмисля съществуването на природозащитните организации, скаутите и изобщо хората, които ги е грижа за заобикалящата ни среда.

Нима те цапат? Едва ли, но се включват и чистят винаги. Защото обичат природата.

Преди години живеех в квартал, в който една от най-обичайните гледки беше да видиш как чичкото от горния етаж хвърля кора от диня зад блока или съседката отсреща изпразва бурканче с лютеница през терасата. Сигурна съм, че тази картинка може да се види навсякъде. Култура ли, ум липсва на тези хора, първите 7 години ли? Не знам. Само знам, че никога не видях точно тези 2 индивида да се включат в акциите, които организирахме живеещите в блока.

Мислите ли, че това би ме отказало да слизам и да правя оборка на междублоковото пространство? Напротив. Нахъсваше ме още повече. Защото не мога да се съглася, че на останалите хора им е все едно дали детето им ще играе сред боклуци или ще се радва на чиста тревичка. Дори приемах това като спечелена битка. Излизайки да чистим масово, ние им показвахме, че сме по-силни, че сме повече. Между другото след две подобни оборки, въпросните персонажи спряха да изхвърлят каквото и да било през терасата. Може би е нямало кой да им покаже в детските им години, може би тези хора са нямали подходящия пример – затова са последвали грешния модел. За съжаление, точно възрастните замърсяват и децата няма откъде да се научат на правилно поведение.

Вече две поредни години нямам възможност да се включа в акциите, които се организират в Шумен. През първата бях бременна, а сега дъщеричката ми е прекалено малка, за да се включим и двете. Но си обещавам живот и здраве догодина да чистим заедно. И няма да ме е срам, че детето ми прибира нечия чужда хартийка или торбичка. Защото според мен на чистота се учи не когато наказваш детето задето е спуснало хартийката от бонбончето на земята, а когато само види и усети какво е да направиш нещо ей така, безвъзмездно, не само за себе си, а за всички, които живеем в този град.

Може би тогава тревогата за това доколко е чисто пространството, в което живеем, няма да има само кампаниен характер.

За fortisimo.eu – Силвия Терзиева (снимки: Илиян Илиев, shum.bg)